Няма по-добра валентинка от Париж. Но не заради кулата, макароните и пластмасовите сърца. Не.

Париж е олицетворение на бурната безсрамна и понякога арогантна любов. Към живота, удоволствието, човешкото в нас. Любовта на този град надхвърля границите на междуличностното. Само 3 месеца след случилото се, поразените квартали кипят от живот, артисти творят песни, за да повдигнат духа на парижани, лее се вино, а малките улици са отново претрупани с хора. Влюбени. В живота, в храната, влюбени в обичането.

Не мога да скрия колко свито и тревожно беше сърцето ми през този труден период за Франция. Вероятно усещането беше засилено от това, че в един от взломените ресторанти вечерях спокойно и щастливо преди 1 година. Същият този малък камбоджански ресторант на ъгъла на Rue Bichat и Rue Alibert, точно на 20 метра от наетия airbnb апартамент, в който нощувахме и от терасата на който слушахме звука на Париж. Шумен, кънтящ от наздравици и смях.

Миналото лято ми се наложи да приключа административните си отношения с Франция, което се случи както подобава – лично и тегаво. Може би затова все още не ми се обработваха и публикуваха снимките – не исках да ознаменувам тази крайност на отношенията ни, споменът за които е колкото пред очите ми, толкова и назад в някой минал живот. Харесвам живота си тук и сега, харесвам онзи там, харесам всичките си животи. Франция винаги ще е дом за мен, но Париж си остава приятна загадка, която си оставям да опозная малко по малко.

Подарявам ви малко жив Париж. Ей така, за празника. Пожелавам ви повече сурова, истинска обич. Вливайте й енергия, грижете се за нея, подхранвайте я и я боготворете. Пазете я будна, жива, летлива, смела. Несъвършена.

(снимки и видео: Blue Birds)