Всяко лято като дойде август, нещо в мен приритва да побегне извън града и да се покатери нависоко. Централна Стара Планина се загнезди в сърцата ни и вече трето лято обхождаме различни маршрути в най-алпийската част от Балкана между вр. Вежен и вр. Триглав. Този път се установихме в заслон Орлово Гнездо на ръба на билото, с възможност за разнообразни маршрути в околността.

Тук теренът е труден, с голяма денивелация, но и с най-красивите гледки от билото на планината. Вече за втори път виждаме Мусала и цялата Горнотракийска низина, разпростряла се между тях.

Ако има вид движение, което обожавам и бих практикувала постоянно, то това е планинското ходене а.к.а. туризъм. Нищо не може да се сравни с чистия въздух, яркостта на слънцето, вкусът на водата и активацията на цялото тяло в един поход. Когато сложим и 10-килограмова раница на гърба, можем да го броим и за силова тренировка. Едно от най-естествените видове движение за тялото в естествена среда и условия, които те учат да се адаптираш, разпределяш енергия и планираш усилието за часове напред. Условия, които далеч не можеш да си позволиш в контролираната среда на фитнес залата или парка до голям градски булевард. Затова винаги заминавам с намерението да дам на тялото ми различен вид физическо натоварване и опитност, които както добави моята любима приятелка „изграждат нови невронни връзки в мозъка и го поддържат буден и гъвкав“.

Както писах и в предната публикация, планината е по-различен вид преживяване от ол-инклузив идеологията. Тук по-скоро идваш да се откъснеш от светското, да се свържеш с природата, да се вслушаш в тишината и да загърбиш претенциите на всекидневието. Много вероятно е да се храниш няколко дни с боб и кюфтета и от време на време хижарят да те поглези с шкембе чорба и бисквитена торта. И да се увериш, че и така можеш и всичко ще бъде наред.

Планината учи и да се откъснеш от сигурното, да поемеш риск, да преценяш добре ситуацията и да взимаш решения на момента. Когато си в нищото на 2 часа път във всяка посока и трябва да решиш дали да продължиш или да се върнеш, как да се облечеш, за да не мрънкаш през цялото време и най-важното докъде се простират силите ти и е разумно да се откажеш. Сиреч оставете егото в подножието, да не вземе да си повярва.

Разбира се, нещата са се променили и вече в почти всички хижи има завидно добър wi-fi, от който доста софийски кофиси могат да почерпят опит, както и да си донесеш каквото на теб ти е необходимо и вкусно. Ние цялото семейство, признавам, сме разглезени на тема кафе, а и по-скоро мисълта да го свариш на 1500м надморска височина в хладна сутрешна хижа със запотени прозорци звучи толкова романтично. Също така, не че не уважихме пържените филии на хижаря Наско, но за повечето сутрини си носехме гранола курабии, сурови барове и един шоколадов кейк, който ще ви споделя след малко.

Но всеки опитен планинар знае, че един от най-блажените моменти на вечерта след дълъг и обилен преход е добрата хладна бира. Като човек, който не е изявен любител на алкохола, съм се научила да ценя качеството пред количеството. Бира пия рядко, с определени храни и само когато нещо ми хване любопитството. В един от най-горещите дни от престоя и няколко часов преход до съседна хижа и връх, героично носените бутилки в раницата бяха блажено споделени под лъчите на следобедното слънце. #МалкитеНеща

И като стана дума за хаштагове, всички снимки от планината можете да намерите с #ИнстаПланинаБГ в Инстаграм – забавно-образователна инициатива, която поде Мария (LaMartinia) и в която вече са се включили много от вас! Споделете и вие, ако сте били скоро на планина и нека да направим Балкана грейт агейн!

А хубавата бира, освен за пиене си намира приложение и в редица вкусни рецепти, като тази за протеинов шоколадов кейк с тъмен бок. Представям ви рецептата за супер лесен и наситено-шоколадов десерт, който става и за закуска (в планината ;-))

Публикацията е изкатерена със съдействието на Stolichno. 

Шоколадов кейк със Stolichno bock

Време за приготвяне: 10 мин
Време за печене: 20 мин
Общо време: 30 мин

Продукти

250 гр черен шоколад (мин 60%)
6 яйца от свободни кокошки
1/2 ч.ч. (60 гр) кокосова захар
1/4 ч.ч. (60 гр) масло
1/4 ч.л. семена ванилия
3/4 ч.ч. Stolichno Bock
щипка сол

 

Рецепта

1. Разтопете шоколада на водна баня заедно с маслото.
2. Добавете захарта и разбъркайте.
3. В купа разбийте леко яйцата и ги прибавете към шоколадовата смес.
4. Разбъркайте, докато захарта се разтвори напълно.
5. Добавете бирата, ванилията и солта.
6. Разбъркайте всичко добре.
7. Изсипете в квадратна форма, намазана с масло.
8. Печете около 20 мин, докато сладкишът стегне, но е все още влажен.
9. Оставете да изстине напълно и разрежете на квадратни парчета

бележка

Към сладкиша могат да се добавят ядки или плодове по желание.