Знаеш, че последните години проучвам доста и различни професионални сфери, свързани със здравето, храненето, благополучието и пълноценния начин на живот. Всяка една от темите, които съм разглеждала и които преподавам на моите семинари и курсове, всъщност има една и съща цел – да ни помогне да изградим устойчиви практики и начин на живот, които подкрепят нашето физическо и психическо здраве.

Затова днес искам да ти разкажа за областта, в която откривам себе си и интересите си на 100% и защо смятам, че тя е бъдещето на грижата за себе си.

Здравната психология е сравнително новообособена област в психологията, макар винаги да е присъствала под една или друга форма в здравните грижи. Тя произлиза от други области в социалните науки като психосоматичната медицина, поведенческата медицина, медицинска психология, медицинска социология и клинична психология. Ключови аргументи от здравната психология и връзката между физическо и психично здраве наблюдаваме още в работата на Фройд през 30-те години на 20 век, но чак в края на 70-те години здравната психология се обособява като отделна научна област и приема биопсихосоциалния подход към здравето и болестта.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ИЗУЧАВА ЗДРАВНАТА ПСИХОЛОГИЯ?

Ако приемем, че психологията е науката, която се стреми да опише, обясни, прогнозира и където е възможно да контролира и променя поведенчески и психични процеси, то здравната психология аналогично цели всичко това, особено по отношение на здравните поведенията и процеси. Сред целите й също така са:

• Подпомагането и поддържането на здравето
• Подпомагане на системата на здравеопазване и здравната политика
• Предотвратяването и лечението на болестите
• Изследване на рискови фактори за причините за болестите

За мен лично винаги е била водеща идеята, че където има човек, има и психология. А по отношение на здравето, нашите здравни поведения и предизвикателства – вече имаме солидни научни доказателства, че психичните процеси имат пряко отражение във всеки един аспект.

Хилядолетия назад се е приемало холистично становище за здравето (т.е. връзка между ум, тяло, душа), докато след научната революция през 17-ти век и развитието на биомедицинския подход, тези становища се променят към дуалистични. Дуалистите разработват идеята за тялото като машина, следователно лечението става по-техническо, диагностично и фокусирано върху клетъчните и физиологични процеси, отколкото върху човека и неговите индувидуални нужди, история и преживявания. Макар този период да е провокирал изключителни постижения в областта на медицината и разбирането ни за функциите в тялото, то постепенно през последните десетилетия перспективите за здравето отново се променят към холистични, като медицинския модел се оспорва от биопсихосоциалния.

БИОПСИХОСОЦИАЛЕН МОДЕЛ – СТАНОВИЩЕТО, ЧЕ БОЛЕСТТА И СИМПТОМИТЕ МОГАТ ДА СЕ ОБЯСНЯТ ЧРЕЗ КОМБИНАЦИЯ ОТ ФИЗИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ, КУЛТУРНИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТОРИ

Понеже здравната психология се интересува от изучаването на здравето, болестта и практиките на здравеопазване, здравните психолози трябва да имат познания по различните телесни системи – нервна, еднокринна, имунна, дихателна, стомашно-чревна. Тук лично за мен е най-интересната част, защото намирам изключително голяма връзка с обучението ми по нутриционистика и задълбочените познания по анатомия и физиология, които придобих в него. Взаимодействието на храносмилателната система (и по-специално здравето на червата) и психичното здраве и настроението е прекрасен пример как здравната психология и нутриционистиката могат заедно да подпомогнат оздравителните процеси чрез здравословно хранене и начин на живот.

В този смисъл здравните психолози работят за превенция на здравето чрез промяна на здравното поведение, здравно образование, научна и консултативна работа, за да разработват ефективни интервенции за намаляване на физическата и емоционална цена на рисковото поведение и болест.

Ключовата дума, на която искам да наблегна тук – превенция.

Досега нямахме здравни професионалисти, чиято работа да е основно насочена към превенция, образование и изграждане на здравословни поведения. Липсват и здравни политики и кампании, които да работят активно за това. Лично за мен превенцията винаги е била най-разумния и смислен подход в дългосрочен план и това е центърът на работата ми през последните 7 години.

Емпиричните изследвания в областта на здравната психология ни дават ключови отговори за нашето физическо и психическо здраве, а именно какво ни разболява, кои са рисковите фактори за редица заболявания, как емоционалния и психичен свят е свързан със соматичните заболявания, каква е ролята на стреса и социалната подкрепа при болестта. А оттам разбираме и какво ни прави здрави, кои поведения укрепват имунната система, какво ни помага да правим здравословни избори и да живеем пълноценен и удовлетворен живот.

Някои от основните теми в здравната психология разглеждат:

• Рискови за здравето поведения като нездравословно хранене, преяждане, тютюнопушене, употреба на алкохол и психоактивни вещества, рисково сексуално поведение
• Връзки между хроничен стрес и болест
• Качество на съня
• Личностни характеристики като фактор за нездравословни поведения и соматични заболявания
• Болка и живот с хронична болест
• Здравни неравенства и роля на социо-културния контекст върху здравето
• Копинг стратегии за справяне с болестта

Затова темите, които разглеждам тук и включвам в обученията ми вече разглеждат доста по-широк кръг от въпроси. Освен храненето, основни фактори за здраве са също нивото на стрес и стратегиите за управление и справяне, качеството на съня, социалната подкрепа, физиологични и анатомични измерения на болестта, (дис)регулация на нервната система, история на травма, влияние на болестта върху личността и цялото семейство, емоционално здраве и социо-културни влияния върху здравето.

Ето защо смятам, че здравната психология е бъдещето на грижата за себе си.

Мястото, на което се срещат медицина, психология, биология и социални науки за едно по-цялостно разбиране, развитие и подпомагане на човека.

Щастлива съм, че тези нови идеи и направления намират почва у нас и гледам с надежда и вяра в промените в социален план. Ерата на технологиите прави досега с най-иновативните открития и практики все по-достъпен и възможен, което е огромен ресурс и възможност за скок в тази посока. Пожелавам си и повече институционална подкрепа и диалог, с които да реализираме истински ефективни програми за превенция и социална промяна.