Отне ми известно време (и лично преживяване), за да оформя мислите и чувствата си по тази тема.
Не исках да е поредния пост, който да предизвика бурна реакция и обичайните поляризация и разделение.
Не исках и да подценявам опасностите и да заобикалям неудобните теми, като ви представя само една деликатна, позитивна и утвърждаваща гледна точка.
Защото нито едно от тези не отговаря на реалността.
Реалността е сложна, противоречива, нюансирана и силно зависима от моментното ни състояние и контекст.
Затова си дадох достатъчно време темата да се уталожи, а аз да събера достатъчно информация, жизнен опит и работа с хора, за да мога да споделя моите субективни лични и професионални интерпретации по темата орторексия.
Когато през 2019-та направих първото си проучване по темата орторексия, публикуваните изследвания по темата бяха общо под 100. Всяка от следващите 3 години броят им се е повишил с по 100 на година. Това определено показва колко актуална и все по-разпространена е проблематиката. За да бъда напълно честна, тогава смятах, че излишния шум за рисковете е преувеличен и несъстоятелен. В крайна сметка и моят резултат беше в средните и високи стойности, а смятам себе си за доста балансиран човек по тази тема. Все пак, как би могло това, че ни пука как се храним и да ни е грижа с какво подхранваме тялото си да е тооолкова опасно? Е, резултатите ми отговориха на някои въпроси.
Вероятно няма да забележим директен и видим негативен ефект върху здравето си (с някои изключения като хранителни дефицити например). Но по-голямата опасност според мен се крие в дългосрочните последици, психични и поведенчески промени, които постепенно започват да контролират ежедневието ни, да поддържат отговорът на стрес и тревожност в тялото, да влияят на изборите и чувството ни за удовлетворение, както и цялостното ни психично и физическо благополучие.
КАКВО Е ОРТОРЕКСИЯ?
Орторексия нервоза (ОН) е сравнително нов термин в разстройствата на храненето, който все още няма твърдо дефинирана формулировка, но придобива все по-голямо значение и важност в сферата на психология на здравето. Най-общо тя се определя като обсесия по здравословното хранене. Лица с орторексия нервоза елиминират определени храни, които те считат за нездравословни и нечисти. Те избягват храни с високо съдържание на сол, захар и мазнини, храни, които съдържат генно-модифицирани съставки, хербициди, пестидици и изкуствени съставки, както и продукти с неорганичен произход.
Хората със симптоми на ОН могат да следват различни режими на хранене като например вегетарианство, веганство, суровоядство, фрутарианство, макробиотично хранене и т.н. Всяко хранене се приготвя с голямо внимание и грижа, обикновено с повтарящите се действия, за да се осигури безопасността на храната. Понякога поведението включва определени начини, по които се приготвят и третират продуктите, както и изборът на съдовете (само керамика или само дърво) е също част от този обсесивен ритуал. Счита се, че тази обсесия се поражда от желание да се оптимизира здравето и благосъстоянието, което само по себе си не се тълкува като тревожно.
Някои изследователи дори разглеждат два типа обсесия по здравословното хранене – здравословна и патологична. Но когато тази обсесия започне да ангажира прекалено голяма част от ежедневието на личността и тя се откаже от нормалния си начин на живот, то вече можем да говорим за хранително нарушение. Засегнатите от него страдат от значителни хранителни ограничения, хранителни дефицити и загуба на тегло, както и обсесивни мисли, емоционално недоволство и социална изолираност. Те също така категоризират храната като „правилна“, „здравословна“ и „неправилна“, „нездравословна“. С времето режимът става все по-ригиден, а приемането на храни, които се считат за нездравословни, причиняват чувство на вина, страх от разболяване, самонаказващо се поведение, като например спазване на още по-строг хранителен режим. Установено е също, че засегнатите се опитват да убедят други хора да следват техния режим на хранене.
Макар основната мотивация да е оптимизация на здравето и благосъстоянието, изследвания установяват, че хората с изявена симптоматика на ОН също така съобщават за по-ниско благополучие, по-ниско удовлетворение от живота и по-високи нива на стрес от тези с ниски показатели за ОН. Според данните ОН не предоставя почти никаква предиктивна стойност за благополучие.
Това знаем от данни навън. А какво показаха данните, които вие, читателите на моя сайт, бяхте толкова отзивчиви да предоставите за моето проучване.
ОРТОРЕКСИЯ И ФАКТОРИ ОТ НАЧИНА НА ЖИВОТ
Резултатите показват, че няколко групи изследвани лица показват значимо по-високи нива на нарушено хранене и орторексия и по-ниски нива на удовлетвореност от живота и това са:
- младите хора между 14-32 г (в сравнение с по-възрастните)
- жените (в сравнение с мъжете)
- несемейните (в сравнение със семейните)
- спазващите хранителен режим (в сравнение с неспазващите)
- хората в добро и много добро здравословно състояние (в сравнение с тези в лошо здраве),
- хора с по-високи нива на тревожност и депресия (спрямо тези с ниски нива)
Изненадващо?
Оказва се, че обсесивното хранене със здравословна храна всъщност далеч не предвещава по-добър, спокоен и удовлетворен начин на живот, а дори се свързва и с негативни психични симптоми.
Един от най-интересните и осветляващите резултати по отношение на орторексия и мотивите, които стоят зад нея, лично за мен е по-широкото й разпространението сред здравите хора. Оказва се, че лошото здравословно състояние не е свързано с по-честите прояви на тревожност и обсесия по отношение на произхода и качеството на храната. Тъкмо обратното, хората, които докладват за добро и много добро здраве показват значимо по-високо ниво на орторексия. Възможна интерпретация на тези резултати е, че в основата на мотивацията за орторексия стои страха и тревожността от разболяване в един по-нататъшен бъдещ момент, но не и с наличието на здравословен проблем.
Подчертавам, че данните показват единствено корелационна, а не каузална (причинно-следствена) връзка и не могат да се правят категорични заключения, предложените са мои хипотези и размишления.
Тоест провокирани сме да се храним здравословно от стрес, тревожност и страх от болест.
А когато се разболеем – мотивацията ни изчезва.
Звучи нелогично? Не следва ли да е точно обратното? Когато сме здрави да живеем спокойно, удовлетворено и да пренебрегваме рисковете, а когато се разболеем, да променим начина си на живот.
Да, и някои от нас живеят точно така. Но не всички.
Резултатите всъщност много добре описват психичните преживявания и поведения на една много специфична категория хора:
- тези, които живеят в хроничен стрес
- имат история на травматичен стрес
- живеят с хронична тревожност и/или депресия
И макар не всички хора от тези категории да имат рискови хранителни поведения, то смятам, че тези от вас, които се интересуват от темата, четат подобна литература, включително и моя сайт, биха могли да са в по-голям риск от развитие на орторексични тенденции и хранителни нарушения.
Това е и причината да напиша тази статия.
ОРТОРЕКСИЯ, ЗДРАВНА ТРЕВОЖНОСТ И ХРОНИЧЕН СТРЕС
В годините съм се срещала с много страх и стрес по отношение на храненето. Както от личния си опит, така и от работата ми с хора. И това, което съм забелязала е, че голям процент от хората, които религиозно следват правила за хранене и спазват рестриктивни хранителни режими всъщност го правят, за да се справят с вътрешна потребност от сигурност, предсказуемост и контрол над живота. Като стратегия за справяне със стреса, вярвайки, че ако са перфектни, усърдни и прилежни, ще са заслужили. Щастливи. Успешни. Обичани. Гарантирано здрави.
Но често се получава обратния ефект – стимулиране на здравната тревожност, усилване на обсесивните тенденции и постепенното намаляване на удоволствието и насладата от живота.
При тези хора често се наблюдава редуване на периоди с изключително стриктно хранене с периоди на тотален хаос, емоционално преяждане и цялостно нездравословно хранене. Сякаш има едно постоянно люлеене между ригидност и хаотичност, от което не може да се излезе.
Може би това е изненадваща информация за вас и ако горните описания ви тригърват, разбирам ви! Може да е разочароващо да откриеш, че огромните усилия, които полагаш за по-добър живот, всъщност са фактор за повече проблеми и стрес. Аз също бях разочарована да открия, че имах тези очаквания към своето хранене. Имах вярването, че от него зависи 100% от здравето ми и това провокира следване на множество рестриктивни режими, изключване на определени групи храни, както и използване на определени добавки, храни и „здравословни“ ритуали.
Бях там. Донякъде провокирана от средата от други професионалисти и колеги, които демонстрираха перфектно и „чисто“ хранене. Опитвах се да го правя и аз с цената на доста себекритика, чувство за провал и разочарование.
Какво се промени?
Знанието ми за ролята на храните и храненето като цяло.
Вярването ми за себе си.
Разбрах, че колкото и да внимавам какво ям, трябва да приема факта, че несигурността е част от живота и че понякога се случват лоши неща извън моя контрол. Понякога хората се разболяват и вината не е в тях.
Разбрах, че когато живея без ограничения в храненето си, се чувствам най-спокойна, свободна, щастлива и уверена и всъщност ПРАВЯ ПО-ДОБРИ ИЗБОРИ за себе си не само в храненето, но и в цялостната грижа за себе си. Дългосрочно, а не за месец-два.
Да, храненето е основен фактор за нашето здраве, но далеч не е единственият. И ако нямаме добра и стабилна психична основа, на която да построим нашата дългосрочна грижа, то привидно „здравословни“ поведения и начин на живот могат да имат негативен ефект върху нашето физическо и психическо здраве.
Пълноценният сън, физическата активност, емоционалната регулация, социалната подкрепа и качеството на взаимоотношенията ни са също толкова базови и значими фактори. А най-значимият, преобладаващ и предизвикателен според мен – нивото на хроничен стрес в живота ни.
Ако се замислим, от него зависи посоката на действие на всички останали фактори.
Както казах това е сложна тема и оставям пространство на всеки от вас за лична рефлексия. Насърчавам ви да отделите 10 минути и отговорите на тези въпроси. Може би ще ви дадат насока какви реално са вашите нужди, чувства, мисли и преживявания отвъд външните хранителни и здравни поведения.
Какво значение поставям на храненето в живота си?
Какви са мотивите ми да се храня здравословно?
Имам ли конкретни очаквания за здравето си въз основа на храненето?
Какви емоции изпитвам, когато се храня с различни видове храни? Здравословни и нездравословни (според вашето субективно разбиране)?
Какви чувства изпитвам към себе си по отношение на хранителните ми поведения?
Чувствам ли се свободен, спокоен и удовлетворен от начина ми на хранене?
Разбира се, няма как да не спомена, че освен вътрешните психични фактори, които предразполагат към орторексични тенденции, не сме спирали да наблюдаваме такива модели в масовата култура и медии, както и вече и с огромна сила в социалните мрежи.
ОРТОРЕКСИЯ, КУЛТУРА И МЕДИИ
Изследвания показват, че при 49% от Инстаграм потребителите се наблюдават орторексични тенденции, спрямо 1% в общата популация (Turner&Lefevre, 2017). Това е изключително обезпокояващо предвид огромния брой млади хора, които използват приложението.
Друго изследване открива, че рецептите от блогове за „здравословно хранене“ не се различават значително по критериите за здравословно хранене на СЗО и съдържат сходни количества енергия, мазнини, захар и сол като тези от конвенционалните кулинарни блогове (Dickinson et al, 2018). Тук се почувствах лично атакувана (kidding, not kidding).
Ежедневно от всички корици, екрани, социални мрежи и видео предавания ни се показват и рекламират продукти, които се представят като „здравословни“ и някак „по-добри“. Цели хранителни групи се спрягат като „вредни“, а изключително рестриктивни режими обещават чудотворни резултати, които по никакъв начин не са подчинени на доказателства или дори на обикновен човешки разум.
Свидетели сме на всякакви шокиращи заглавия, тенденциозно представени данни от изследвания извън контекст, правила и наръчници за пазаруване, готвене, хранене и гладуване, които всички накуп оставят обикновения човек изключително объркан, тревожен и задължително несправящ се.
Чудесна основа за тенденциозни внушения и… хранителни нарушения.
ЗДРАВНА ПРЕВЕНЦИЯ И УСТОЙЧИВИ ХРАНИТЕЛНИ ПОВЕДЕНИЯ
Разбира се, ще завърша оптимистично, защото силно вярвам в способността на хората да се учат и израстват. Дори да сте имали негативен минал опит с храненето и да се чувствате уморени и объркани – it’s OK, имаме цял живот да се учим и променяме.
Добрата новина е, че подозренията ми за различната мотивационна подложка при орторексичните поведения, се потвърди от скорошни изследвания. В тях става ясно, че орторексия има двуфакторна структура, която се състои от орторексия нервоза и непатологичен вид „здравословна орторексия“(знам, странен термин), който не се свързва с клинични нарушения. Орторексия нервоза от друга страна, въпреки силния фокус върху здравословното хранене, всъщност докладва за нездравословни хранителни модели и фактори от начина на живот.
Тоест отново стигаме до въпроса какво провокира тези наши хранителни поведения, свързани със здравословно хранене?
ЛЮБОВ, внимание и грижа към себе си и желание за по-добър и удовлетворяващ живот
или
СТРАХ, че нещо лошо ще се случи, ако не следваме всички тези модерни правила и ограничителни режими?
МОЯТ ЛИЧЕН ОПИТ
Вярвам, че съществува вариант, в който изборите да се храним пълноценно, богато и подхранващо идват естествено, спонтанно и с радост. Вярвам го, защото го живея. Което не значи, че живея перфектен живот и никога не изпитвам трудности. Напротив. Тревожността е мой спътник в живота откакто се помня, а депресивните епизоди често са ме посещавали като неканен гост, за да ме подбутнат към действие с дискомфорта си. Не е и като да нямам различни хронични здравословни проблеми, при които вниманието ми отново преминава през свръхфокус в храненето. Освен това, като бивш професионален танцьор перфектният външен вид в тинейджърството и ранните ми 20 често е бил задължителна и крайна ЦЕЛ, а не средство за изразяване на изкуство, което има своята нужда от грижа и внимание. Преминала съм през вегетарианство, веганство, палео хранене, многобройни детокс режими и в ранните ми тийн години – доста глад. Всичко това в различни периоди и с различна продължителност. Както казах, била съм там.
От разговорите ми с клиенти, познати и приятели, както и в настоящото ми изследване за дисертацията ми, това по-скоро е една много притеснителна „норма“, в която всички живеем и която сериозно подценяваме.
Защо споделям всичко това?
За да повиша осведомеността по тази тема и да предложа алтернатива.
След всичкия този ценен житейски и професионален опит, вече съм на много добро, радостно и спокойно място в храненето си. Винаги съм обичала храната, но сега я обичам спокойно, приемащо, с разбиране. Приемам промените в храненето, апетита и настроението си като опит за общуване между мен и мен. Ако нещо на повърхността се промени, то обикновено се случва нещо на по-дълбоко ниво.
Обикновено тогава нямам нужда от ограничения и обвинения, а от приемане, нежност и емпатия.
КАК ДА ПРОМЕНИМ ВРЪЗКАТА СИ С ХРАНАТА И СЕБЕ СИ. ЗА ПОСТОЯННО
От опита ми, личен и професионален, както и от наличната литература, най-добрите протективни фактори срещу орторексия и други хранителни нарушения са качественото здравно образование (от здравни професионалисти, не инфлуенсъри), култивирането на добра самооценка и положителен образ на тялото, повишаване на телесното осъзнаване (embodiment) с психотелесни (body-mind) практики, интуитивното хранене, способността за критично мислене, управлението на стреса и изграждането на дългосрочни и устойчиви здравни поведения.
На тази научна основа създадох новия ми курс „Противовъзпалително хранене и начин на живот“, като неговата голямата цел и мисия е да предостави както пространна и задълбочена научна информация за влиянието на храните – качествено здравно образование и грамотност, така и практически насоки за промяна на начина на живот, в които обръщаме огромно внимание на ХРОНИЧНИЯТ СТРЕС – този фактор, който както от изследванията, така и от опита ми е в основата на нездравословната връзка с храната и развитието на хранителни нарушения. Курсът включва психотелесни практики за регулация на стреса и емоциите, цял модул с видео рецепти, насоки, както и затворена група за споделяне.
Курсът е базиран на 270+ научни източници, както и на личния и професионален опит през последните 8+ години.
В него комбинирам сферите на здравна психология, хранителна терапия и хранителна психология за един цялостен подход към здравето и храненето, който да ви подкрепя дългосрочно и да ви помогне да се наслаждавате на храната и живота!
Ако сте стигнали до тук, благодаря ви!
Надявам се информацията да ви послужи и да ви вдъхнови за качествена, дългосрочна и ефективна грижа за себе си!
Осмели се за промяна!
Курсът „Противовъзпалително хранене и начин на живот“ е първият образователен курс за цялостно здраве и превенция, базиран на биопсихосоциалния модел за здравето.
Съдържанието на курса е базирано на доказателства и цели изграждане на дългосрочни здравни поведения чрез здравословно хранене и начин на живот.
Използвани източници:
- Anastasiades, E., & Argyrides, M. (2022). Healthy orthorexia vs orthorexia nervosa: associations with body appreciation, functionality appreciation, intuitive eating and embodiment. Eating and weight disorders : EWD, 27(8), 3197–3206. https://doi.org/10.1007/s40519-022-01449-9
- Babicz-Zielińska, E. (2006). Role of psychological factors in food choice – A review. Pol J Food Nutr Sci.behavioral complex or a psychological condition?. Journal of Behavioral Addictions. 7. 1-14. Books: New York, NY, USA, 2000.
- Bratman, S. Health Food Junkie. Yoga J. 1997, 42–50.
- Bratman, S.; Knight, D. Healthy Food Junkies: Overcoming the Obsession with Healthful Eating; Broadway
- Catalina Zamora, M. L., Bote Bonaechea, B., García Sánchez, F., & Ríos Rial, B. (2005). Ortorexia nerviosa. Un nuevo trastorno de la conducta alimentaria? [Orthorexia nervosa. A new eating behavior disorder?]. Actas espanolas de psiquiatria, 33(1), 66–68.
- Dell’Osso, L.; Abelli, M.; Carpita, B.; Massimetti, G.; Pini, S.; Rivetti, L.; Gorrasi, F.; Tognetti, R.; Ricca, V.; Carmassi, C. Orthorexia nervosa in a sample of Italian university population. Riv. Psichiatr. 2016, 51, 190 -196.
- Depa, J., Barrada, J. R., & Roncero, M. (2019). Are the Motives for Food Choices Different in Orthorexia Nervosa and Healthy Orthorexia?. Nutrients, 11(3), 697. https://doi.org/10.3390/nu11030697
- Dickinson, K. M., Watson, M. S., & Prichard, I. (2018). Are Clean Eating Blogs a Source of Healthy Recipes? A Comparative Study of the Nutrient Composition of Foods with and without Clean Eating Claims. Nutrients, 10(10), 1440. https://doi.org/10.3390/nu10101440
- Donini, Lorenzo & Marsili, D & Graziani, Mariapaola & Imbriale, M & Cannella, C. (2004). Orthorexia in Orthorexia Nervosa and Healthy Orthorexia?
- McComb, S. E., & Mills, J. S. (2019). Orthorexia nervosa: A review of psychosocial risk factors. Appetite, 140, 50–75. https://doi.org/10.1016/j.appet.2019.05.005
- Moroze, R. M., Dunn, T. M., Craig Holland, J., Yager, J., & Weintraub, P. (2015). Microthinking about micronutrients: a case of transition from obsessions about healthy eating to near-fatal „orthorexia nervosa“ and proposed diagnostic criteria. Psychosomatics, 56(4), 397–403. https://doi.org/10.1016/j.psym.2014.03.003
- Strahler, J., Hermann, A., Walter, B., & Stark, R. (2018). Orthorexia nervosa: A behavioral complex or a psychological condition?. Journal of behavioral addictions, 7(4), 1143–1156. https://doi.org/10.1556/2006.7.2018.129
- Turner, P. G., & Lefevre, C. E. (2017). Instagram use is linked to increased symptoms of orthorexia nervosa. Eating and weight disorders : EWD, 22(2), 277–284. https://doi.org/10.1007/s40519-017-0364-2
- Yakın, E., Raynal, P., & Chabrol, H. (2022). Distinguishing between healthy and pathological orthorexia: a cluster analytic study. Eating and weight disorders : EWD, 27(1), 325–334. https://doi.org/10.1007/s40519-021-01178-5
- Zickgraf, H. F., & Barrada, J. R. (2022). Orthorexia nervosa vs. healthy orthorexia: relationships with disordered eating, eating behavior, and healthy lifestyle choices. Eating and weight disorders : EWD, 27(4), 1313–1325. https://doi.org/10.1007/s40519-021-01263-9
Comments