Напоследък всичко се променя. Ежедневието, времето, рутината, плановете, възможностите, енергията.

Въпреки рязката смяна и новостите покрай креативната къща, пак се връщам тук, за да запиша мислите си, моето място за споделяне, макар и не самоцелно, което знам, че винаги ме чака, не очаква нищо от мен и всичко, което прави е да ми предостави един бял лист.

Във всяко ново начинание има вълнение, трепет, страх, несигурност, развитие, възможност. Едно залитане е едновременно възможност за падане или за крачка напред. Зависи от гледната точка.

Да останеш в несигурността е тегаво изпитание, но това е същината на живота. Няма нищо сигурно, нищо ясно; само един поток, в който да изберем да се впуснем отпускайки се на течението или пък борейки се с него.

В една любима книга героинята описваше свой сън, в който нейния духовен учител я поставя пред бушуващо бясно море и й казва „Овладей го!“ Тя се захваща бързо, проектира конструкции, издига мислени диги около вълнолома, влага цялата си енергия в процеса. След известно време учителят се разсмива неконтролируемо и отвръща „Наистина ли си мислеше, че ТИ можеш да овладееш ТОВА?!“

Така комична е представата ни, че можем да контролираме реалността, да я дефинираме, разобличим и направим ясна и безопасна. За мен същностните неща никога не са били плоски и еднозначни. Също като хората. Интересните индивиди не са обичайни и предсказуеми, а посвоему харизматични и искрени. Така и интересните ситуации в живота ни се случват в необичайни моменти. Тези моменти са своеобразни подаръци, от най-редките и скъпи такива. Те идват, за да ни подбутнат, да ни дадат знак, който ако сме достатъчно сензитивни, е добре да уловим и канализираме – да ускорим развитието на своята цел. Те не винаги са изцяло позитивни – могат да се появят като внезапна промяна, симптом, човек, преживяване – като неочаквано ново събитие. Тези феноменални събития ни разтърсват и сякаш се опитват да издълбаят клеясалия прах от интуитивния ни център, за да светне там идеен пламък, прозрение, осъзнаване.

Моментът, в който реших да направя този блог. Моментът, когато се роди идеята за книга. Всички специални моменти на непланирани пътешествия, изгреви, хора, ухания, открития. Всеки от тях във време изчислено с математическа прецизност.

Отдавна държах будна в съзнанието си една мечта, едно видение за живота си след време, което силно вярвах, че някога ще се случи. Пресмятах го, вливах му енергия, търпение и сила, за да узрее в най-правилния момент. Преживях много тревоги, лишения, трудни периоди, докато най-накрая имам възможността да се впусна в тази мечта. Да летя заедно с нея в безтегловност. Да се влея в естественото поле на знанието, да вникна в дълбочината на себе си, за да открия там онова дълго култивирано в мен желание да помагам на хората. Психологията в университета беше първата крачка, търсенето ми през последните 2 години даде посоката, йога ми помогна да осъзная качествата си, а пътешествията отвориха вратата към възможностите.

Вече съм щастливо доближаваща се до същността си. Попаднах на невероятна среда от професионалисти, от които да се уча и с които споделяме общо виждане за храната и здравето. На своя път съм да бъда хранителен терапевт.

Чакат ме купища книги, много нова информация, но вече усещам как всички парченца знание от последните години намират своето място в голямата картина. Вълнувам се страхотно още колко много имам да уча и се отварям изцяло за неимоверните промени в живота ми. Изпълнена съм с благодарност и смирение, че получавам възможност да сбъдна мечтата в мен и да я реализирам чрез всички вас, които имате нужда от това знание, подкрепа и напътствия.

Обещавам да споделям трепетни открития и полезна трансформираща информация, да намеря своята истина, за да мога да се вслушам в чуждата.

Стискайте палци на новия проект, за да има къде да вложа новите знания :-))

Оставям ви с рецепта на новото ми любимо зелено смути, на което дължа бистротата на мисълта и свежестта в тялото. Независимо от времето навън.

Зелен пролетен пречистващ сок