Поради няколкото питанки относно храненето ми и някакси магично изчезналите килограми в последните няколко месеца, има няколко мисли, които искам да споделя. Те идват, за да развенчаят мистификацията на „веган“ хората, да поразтърсят красивия свят на безупречни десерти и да отразят единствено и само – моята философия.

Често ме питат (обикновено след въпросите ‘не ядеш ли месо’ и ‘вегетарианка ли си’, точно в тази последователност) какво всъщност ям. Отговорът е много простичък – ям това, което искам. Ям това, което обожавам; това, от което се наслюнчвам само когато си помисля за него; ям с наслада и благодарност за сетивните преживявания, които храната, която избирам ми доставя.

Преди 7 години спрях да ям месо от здравословна гледна точка. Искрено вярвах, че месото е вредно и че скъсява дните ми. В комбинация с тинейджърското ми бунтарско Аз, можете да си представите какво представляваше „дискусията“ с връстниците ми. Тогава бях просто черната овца, която всички гледат в чинията осъдително.

В този период активно се занимавах с танци. Треньорът ми твърдеше, че ми трябва месо (креатин), за да изградя мускули. Тогава не знаех какво е това, нито как се изграждат мускули, нито че едни от най-издръжливите спортисти в света всъщност са вегани. Можете да се досетите, че в тези среди фигурата и външният вид е едно от най-важните неща (да не кажа най-важното). Имах добре оформени мускули и тяло, но някакси никога не достигах до оптималната си форма. Усещах, че не ми достига енергия, издръжливост и пъргавина. Минавах на режими само на кисело мляко, само на марули, само на пици, все същия резултат. Усещах тялото си несъвършено, далеч от мъдростта на неговата природа.

В същото време бях дълбоко убедена, че любовта към собственото тяло е съществено важно за успеха. Любовта и приемането всъщност са в основата на всичко градивно. В онзи момент, обаче, двете плоскости сякаш отказваха да намерят допирна точка. Трябваше да си еднакъв, въпреки всички индивидуални различия, трябваше да си съвършен, въпреки потребностите на тялото да бъде това, което е.

Днес повече от половината ми приятели не ядат месо. Пропагандата от мен спря още преди години, всеки един взе решение по свое усмотрение. Вече отдавна не бях черната овца, активно се обсъждаха заместители на месото, ползата от растителни хранителни вещества, питаха ме за съвет какво да включат в менюто си и т.н.

Всичко хубаво, ама реших да спра и млечните продукти. Ново 20. Миналата година по време на постите пробвах какво е това „веган“. Съзнателно избирах храната си, заобикаляйки животинските продукти, до момента, в който изядох една супа с чушки и сирене и почувствах вина. Чувствах, че съм се провалила, че усилията ми са отишли напразно и пак трябва да започна отначало, по-дисциплинирана и фокусирана. След точно 3 минути започнах неистово да се смея. Как точно се бях провалила, хапвайки тази супена лъжица сирене и за каква дисциплина относно хранене говорим изобщо? Храната е, за да бъде наслаждение, да носи радост, сила и най-важното – храната е свобода.

Няколко месеца след супата, повече от 90% от храната ми е растителна. Ям ВСИЧКО (без месо, разбира се, за мен то не влиза в категория ‘храна’), ям това, което искам и което избирам съзнателно. Изборите правя много лесно – просто избирам как искам да се чувствам, мисля, живея.

Неусетно постигнах оптималната форма, за която преди толкова копнеех. Чувствам се лека, жизнена и витална, имам енергия до небето, чувствам се щастлива и секси в тялото си. Една подробност от процеса е, че заедно с 5-те килограма, свалих и амбициите си за перфектност, те просто се разтопиха и отстъпиха място на природната мъдрост, която е заложена във всеки от нас.

Винаги съм твърдяла, че стъпката към вегетарианството и към здравословния начин на живот, започва първо от главата, а не от стомаха. Там се крие ключът към свободния избор, към осъзнатите решения и пълноценното съществуване. Без значение дали си веган, суровояд, вегетарианец или всеяден. Свободата от етикетирането и предразсъдъците ражда свобода за осъзнато действие. А ако това, което вършим, влагаме енергията си, ядем, не е резултат от личната ни свобода, то тогава не сме никак свободни. А свободата е това, от което не се отказвам лесно.