Събирам си багажа, снимам последна торта в квартирата, радвам се на снимки и подаръци за рождения ден и разлиствам втората ми книга на същия този рожден ден, ден преди да отлетя.

Вчера имах най-щастливият рожден ден. Всяка минута беше емоция, всяко движение – новост, всяка усмивка – безкрайно широка. Благодарна съм, че имам толкова невероятнини хора до себе си, с които споделям живота, обичта, усмивките и прегръдките; с които обичам да разговаряме дълго, да пием вино и да се смеем на мръсни шеги. Все пак вчера психолозите имахме и професионален празник, простено ни е ;-) Щастлив човек съм аз с тези прелестни усмихнати създания около мен.

Миналата година си пожелах две неща – Франция и смисъл. Толкова ги исках, че мислено ги живях, визуализирах експресното учене на френски и връщането към академичния живот. Смисълът го търсих в едно нещо, което вече спокойно мога да нарека моето. Да не е ама и фотография, и психология, и писане и готвене и пътешествия. Не, само едно.

Както ви става ясно, това не се случи. И вече започвам да живея с усещането, че никога няма да се случи. Просто има хора, за които единственият смисъл е да създават, да творят нови неща, без да се замислят нуждае ли се светът от тях. Тук една приятелка психоаналитичка би се включила успешно с „щом го има желанието…“

И е права. Кога за последно сте правили нещо, в което наистина влагате цялото си желание и сърце? Последно пътуване, работа, дете? Сякаш тези избори са се превърнали в лукс, който идва веднъж-дваж в годината, разведрява ни и после продължаваме в илюзорния коловоз на живота. А истинският живот няма коловоз, няма начертан път, няма обособени спирки, задължителни билети и досадни спътници. Истинският път чертаем ние с изборите си, със силата да дълбаем дори там, където никой не е предполагал, че може да се прокопае тунел.

Защо ви казвам всичко това и накъде бия. Ами, заминавам. Добре е да го знаете и да не очаквате публикации с досегашната редовност. За сметка на това пък ви обещавам когато ги има, да са мнооого различни, с нова светлина, визия и маниер ;-)

Така де, за Франция става дума все пак. Няма да е академично, нито както си го представях, но предпочитам да приема изборът на съдбата за по-правилен и подходящ от моята визуализация. И отново, внимавайте какво си пожелавате.

И понеже животът често ми поднася избори в последния момент и аз обичам да им казвам ‘Да’, не мисля да спирам работата с новата книга. Отново ще се приемат поръчки и ще я има на познатите ви места, само че въпросната психоаналитичка-приятелка ще се занимава с това Колко интригуващо, хм? Този път тиражът е по-малък, книгата е в пъти по-цветна, апетитна и вълнуваща! Пишете на страницата във фейсбук за подробности около поръчката и доставката!

Еми, честит ми рожден ден. В хороскопа ми пише, че тази година ми е кармична, година на стабилност, от баницата ми се паднаха успешни творения, 25-цата сякаш ме преследва в целия ми живот, та ще видим какви ще ги сътворим ;-)

Аз си пожелавам да ми е шарено и свободно, да мога да творя и да се радвам. Да летя.

Подарявам ви новата ми любима рецепта за най-вкусна шоколадова торта. Изцяло сурова, веган и без глутен. До скоро!

Сурова веган шоколадова торта с ягоди

Продукти:
за форма с ø20 см

за основата:
1 ч.ч. орехи
12 пресни фурми
3 с.л. какао
3 с.л. разтопено какаово масло

за крема:
300 гр сурово кашу, накиснато за 2ч. във вода
100 мл разтопено какаово масло
50 гр какао
2 ч.л. мака на прах
1/3 ч.ч. мусковадо
1/2 ч.ч. вода

ягоди и какаови зърна за украса

Всички съставки за основата се пасират в блендер до гъста хомогенна смес. Прехвърля се във формата, покрита с фолио и се притиска към дъното, докато стане равен блат. Прибира се в хладилник.

Ягодите се измиват, подсушават и нарязват на половини. Редят се по стените на формата.

Всички съставки за крема се пасират в блендер до хомогенна паста и се изсипват в центъра на блата, след което тортата се изравнява и се оставя в хладилник или камера за 1 ч. Украсява се по желание.