Колко повече съм тук, толкова повече се забавлявам на френските абсурди. Абсурди, които за французите са най-нормалното нещо и никога не биха предположили защо по дяволите някой би живял различно.

Тук никой не бърза за никъде, не се стресира за глупости и НЕ, не работи в сряда. Или понеделник. Или когато той се избере. В нашия град сряда е почти национален празник и половината от оскъдните на брой заведения не работят, включително и пекарната до нас, за съжаление.

Изобщо, stress-free отвсякъде. Бях чела, че има подобна тенденция по малките населени места в Италия, но не вярвах, че се случва и тук и за бога, точно на нас. Наложи се да си отворим банкова сметка тук и ако си мислите, че посрещането е онова радостно и нетърпеливо приветстване от банкови служители, които жизнерадостно печатат документи и ви омайват с обвързващи договори, то тук на въпроса дали може да си отворим сметка готината лелка ни изгледа озадачено и отсече „Днес?!“. Днес, се оказа, можем само да си запишем среща за другата седмица (разбира се не във вторник, защото тогава те са избрали да не работят), когато може би, при добро желание, ще попълним тесте документи. Следва процедура от 2-3-n седмици и най-накрая имаш сметка. Че и с карта при това.

Но банките са дори точни и експедитивни в сравнение с пощата. Миналата седмица И. трябваше да получи колет, но понеже не бяхме вкъщи оставихме бележка. „Бонжур, няма ни, оставете пратката в двора“. Четвъртък мина, в петък решихме, че са го дали великденска почивка, после 3 дни изобщо не си помислихме, че някой ще разнася, че и колет. Вчера очаквахме включване – pas colis. Днес получихме в отговор адрес, на който според гугъл мапс се помещава фризьорският салон на Жан, а според пощальоните, там се помещава колетът на И. При тези новини той се радва, че най-накрая има адрес и някаква вест от пратката, аз прихвам да се смея на наивността му. Пратка, от Германия, във фризьорски салон във френско село? Качваме се на колелата, въртим някак оптимистично и пристигаме пред салона на Жан. Разбира се, в обедна почивка от 12 до 14. Пием набързо кафе в единственото отворено кафе-ресторант-хотелче и в 14:07 сме пред салона, в който вече се кипрят две френски баби, едната навила всичките си косми на по ролка. Аз охотно подканям И. да влезе и да пита, вече предусещам изумения поглед на коафьорката. „А, за колета ли? Тук е, да! Лелката се усмихва до уши и се завтича към задната стаичка, носи големичък колет, „Кажете си името и разпишете тук, бон журнее!“ И двамата избухваме.

Та това е Франция, калява търпението и те изненадва най-неочаквано. И да искам не мога да се препрограмирам, за да живея тук. Добре, че следобедът покарахме колела до съседното градче, в което се влюбихме категорично и изведнъж. Морестел е малко градче, но има много месарници. Две сладкарници, едната от които феноменална. Мисля, че произнесох всички възможни тонове ‘Ммм’ след като отхапах от най-вкусната лимоновата тарталета. Следва емблематична висока кула, до която се стига по каменно стълбище с перила от ковано желязо. По пътя нагоре има прекрасна градина на поетите с отбрани текстове на Юго, лалета, зюмбюли, пейка и изключително социална котка, увиваща се около теб, но мрънкаща ако прекалиш с прегръдките. До самото стълбище има жилищни къщи, които гледат или към кулата или към града от птичи поглед. Всичко е застинало в съвършенство. Кашпите са симетрично разположени около прозорците, те от своя страна небрежно открехнати до степен, в която загатват за обитателите си. От време на време по терасите излиза мъж с цигара и чаша кафе или жена, които с концентрацията на хирург подрязва избуялите в цветове градински рози. C’est la vie. 

На върха се открива гледка към целия град, който е в блестящо и измиващо очите зелено. Виждат се и първите хълмисти части, начало на Алпите.

За съжаление не мога да  ви дам рецептата за лимоновата тарталета, но пък имам една за свежа пролетна вечеря, готова за нула време. За моя голяма радост, аспержите тук са винаги добре заредени в магазина и най-накрая мога да им се насладя. Свежи, хрупкави и вкусни. Комбинирах ги с пресни картофи и сушени домати, малко провансалски билки и воала!

Аспержи с пресни картофи и провансалски билки

Продукти:
7-8 аспержи
5 малки пресни картофа
7-8 сушени домата от буркан
1 ч.л. провансалски билки (розмарин, мащерка, босилек)
сол, черен пипер, зехтин от буркана с домати

Картофите се измиват, подсушават и нарязват на шайби.
Поливат се с няколко с.л. зехтин, поръсват се с билките, сол, черен пипер и се пекат 20 мин в предварително загрята фурна, докато леко поомекнат.

След това се прибавят доматите нарязани на филийки и аспержите, нарязани надлъжно на 3 и се разбърква. Връща се във фурната за още 10 минути. Хапва се с топла багета и по желание едра горчица.

Bon appetite!