Все още няма да пиша за Париж. Все още го живея, вкусвам, преглъщам като много сухо вино. Все още му се наслаждавам. За него по-натам.

Миналата седмица бяхме на гости в Мюнхен, а аз отскочих за ден до Залцбург за дългоочаквана среща с близка приятелка. Почти сюрреалистично се оказа пребиваването ни в този приказен град, в който удобно се губехме из тесните улички, за да открием къде ще ни отведат. Измежду сладки разговори, бурен смях, редица неуспешни селфита, успях да щракна няколко снимки на града. Малък наситен център с разпилени алеи, красиви витрини, грандиозни площади, богати орнаменти, топките на Моцарт на всеки ъгъл, уютни семейни ресторанти, безкрайно вкусна храна и най-вече бира. Залцбург е като малък скъпоценен камък, носи много история и умее да я разказва красноречиво. Реката смело пронизва яркозеленият склон, на който на вироко са подредени отделни къщи и тук-там някое кафене или бар.

Но вдъхновението за този десерт идва от друг край на Австрия – Линц. Топъл подарък в мой стил – традиционен сладкиш от този край, красива опаковка и много наслада. Тортата представлява ядков маслен блат с конфитюр от малини, касис, сливи или боровинки. Отгоре в ореол се подреждат филирани бадеми. Ядки, плодове и сладост – личи си, че ме познават добре ;-)

Замислях да направя крема от тиква, но се сетих за страхотното домашно сладко, което нашите немски домакини ни подариха – Роси, това е най-доброто сладко от сливи, което съм опитвала, браво на старата мама слива :-)

Мюнхен от своя страна вдъхновява за новаторство, свобода, веселие и есенни аромати. Редуват се внушителни дворци с обширни, аранжирани с немска прецизност градини, безкрайни зелени площи, скейт паркове, немски правила, бит пазари, мултикултурализъм. Във всеки квартал има супермаркет за органични и здравословни продукти, на цени, които във Франция са просто блян. Изпуснахме за малко Октоберфеста, но не забравихме да упражним пиенето на бира в огромни халби. Вкусна, плътна и мътна – баварската религия.

Обратно на десерта. Връзката ми към традициите никога не е била силна и неразривна, ерго не ми хареса идеята да вложа 200 гр масло в десерта, затова реших да направя веган вариант, който според мен с нищо не отстъпва на оригинала. Получава се много ароматна тортичка с наситен есенен вкус.

Веган торта Линцер

Продукти:
за 6 бр малки тортички

125 гр бадемово брашно
125 гр лешниково брашно
125 гр брашно (може да се използва от елда за безглутенов вариант)
125 гр кафява захар
60 гр кокосово масло
4 с.л. пюре от ябълки или сварени настъргани ябълки
по 1/2 ч.л. канела, джинджифил на прах, карамфил и инд. орехче
1 ч.л. бакпулвер
150 гр конфитюр от сливи
5 с.л. филирани бадеми

Брашната се разбъркват в купа заедно с подправките и бакпулвера. Добавя се кокосовото масло на бучки и се втрива в брашната, докато се образува влажно тесто. Добавя се пюрето (аз предпочитам настъргана и сварена за 5 минути ябълка) и всичко се разбърква добре. Тестото трябва да образува топка, когато се стисне в юмрук.

6 формички за крем карамел се намазват с кокосово масло и се пълнят с тестото, което трябва да е дебело около 2.5 см. Прави се малко по-висок ръб и тортичките се пълнят с 1 с.л. сладко. Украсяват се с филирани бадеми. Пекат се 20 минути в предварително загрята на 180° фурна. Оставят се да се охладят напълно във формите.