Днес се събудих с мисълта за това видео.

Гледах го преди няколко дни, изуми ме, скролнах пак нагоре-надолу във фийда и изчезна. Но днес се събудих с мисълта за него и тези 3 въпроса.

Кой съм аз?

Какво искам?

Как мога да служа?

Може би ще ви изненадам, а може би и вие сте като мен и търсите себе си от много време. Е, аз го правя от около 5 години, изпробвайки всичко, което ме предизвиква, вълнува, развива, обогатява. Без резултат да се превърне в нещо дълготрайно.

И понеже имам куп други публикации, които чакат да бъдат изпипани и публикувани, проекти и хора, които чакат да случа и срещна, както и да сготвя, примерно, за да има какво да ям :) не знаех дали имам време да пиша в момента. Но ще пиша.

Искам да пиша за спонтанността и автентичността. За това, което винаги ме е водило в живота ми и е било двигател на енергията ми. Тези две качества, на които държа настойчиво и упорито.

И когато днес сутринта се събудих с тези въпроси в главата, просто им отговорих – спонтанно и с цялата си автентичност.

Аз съм човек, който търси хармония. Искам да съм здрава и щастлива. Искам да помагам и на други хора да намират своето щастие – чрез здраве.

Колкото и сега да ми се струва странно, никога не бях поглеждала на нещата от тази им страна. Поглеждайки назад, всяко едно действие е имало смисъл, всяка една трудност, която имах по пътя дотук и всеки провал за нещо много желано, е било благоприятна смяна на ракурса с дестинация „себе си“. И понеже вчера беше много емоционален ден за мен – получих най-накрая сертификата си за хранителен терапевт и консултант, както и подкрепата и енергията на много хора, нещо много голямо стана ясно за мен в това кълбо от заряд. И то е, че автентичността ми пред света е най-важното мерило за щастие.

А автентичността, приятели, върви както с красотата на момента, така и с неговите страхове и несигурности. Все си повтарям, че макар нечий живот да изглежда перфектен или дори някой да си мисли, че моят живот е перфектен – неразбирането е дълбоко. Например, никой не знае през какво съм минала, за да успея да си позволя лукса да мисля и живея по начина, по който го правя. Никой не знае, какво и как съм работила, за да достигна постиженията, които съм успяла. Никой не знае и колко провала е трябвало да бъдат постижения и никой не знае колко време съм се чувствала зле, докато се науча да се грижа за себе си и то по най-правилния начин. И най-важното, което осъзнах е – никой не е нужно да знае ;-) Както аз за теб, така и ти за мен, на светът не му е нужна допълнителна драма. Когато живееш автентично, когато споделяш мислите си свободно, когато не се страхуваш да бъдеш открит за трудностите, които срещаш – това е истинското постижение. В този смисъл сертификацията ми е сюблимен момент в моя живот, защото тя бележи една много основна и дългогодишна мечта, но тя със сигурност не означава перфектност. Не означава всезнаене. Не означава абсолют. Не означава някакъв краен потенциал.

Означава несигурност. Означава желание за развитие. Означава начало – младо и неструктурирано. Означава собствено финансирана и постигната цел. Означава уязвимост. Означава жизнен път. Означава моят начин да служа.

И така без амбиция, без ясната визия, че животът ми ще мине под тази „шапка“, започвам своите бебешки стъпки с безкрайна откровеност за крайността на знанието ми. С мисълта за нещата, които все още променям, нагласям и уча за собственото ми здраве. С идеята, че търпението, тежестта на времето и собствените ми преживявания, ще дадат посоката на този път. Път на автентичността.

 LOVE, GIVE, SERVE

Топла и светла събота,

М.