Дните ми отесняват, паля свещ още в четири, кардамонът и канелата никога не стигат.

Спомням си за Стокхолм и това е първият образ, който изниква пред очите ми. Не образ, а усещане за светлина, хлад, аромат.

Предстои да разказвам много за този град и защо ме привлича толкова неудържимо. Започвам с лежерно въведение в атмосферата на града и симпатични нюанси от културата на шведите. Решавам безсрамно да си присвоя някои. Идеята не е да жалеем за нечие друго или да променяме нашето, за да прилича на него. Шведските културни порядки са произлезли от синтеза между култура, човек и природа и показват съвсем естественото им взаимодействие. Нелогично е да го отрежем и да го сложим тук безсъзнателно. Но съм убедена, че наблюдавайки и преживявайки искрено чуждото, можем да пренастроим, адаптираме, уловим същността на всеки ритуал. Можем да дадем пространство на нещо различно. Да разберем какъв проблем решава този социален конструкт, без да го изстискваме в желание за притежание. Да си откраднем вдъхновение, да научим добри практики, които да адаптираме и развием.

Силно вярвам в локално родените социални феномени. Не в скучната репликация и обожествяването на чуждото. Пътувам и тук и навън и от двете получавам толкова много щастие. В някои аспекти сме привилегировани, в други има какво да вземем отвън, но връзката винаги е двупосочна.

Стокхолм е мечта от около 4 години. Откакто се запознах с един швед-снобар, който ми разказа колко перфектно място за живеене е столицата им. През откритието Rosendals, за които ще пиша в отделна публикация. До идеята за една от най-социално интересните държави.

Усещали ли сте някога, че бихте се чувствали абсолютно натурално, ако бяхте родени на някое различно място. Все едно в мига на появяването ви вероятността да се проявите някъде е толкова силна на няколко различни места, че посещавайки това място по-късно в живота, усещате този потенциал с цялата си интуиция. И ако това ви звучи отвяно и трудно за възприемане, ето няколко щрихи от културата на Швеция, които за мен бяха най-впечатляващи и… естествени.

1. Усещането за уют. Швеция може да е една от най-мразовитите, тъмни и сиви държави, но хората са намерили своето решение. Mysig е концепция за уют, спокойствие и топлина, в които шведите борят мрачните дни и минорното настроение. Аналогично на датската hygge, абсолютно задължителен аксесоар на всеки дом или заведение са свещите, пухкавото одеало, приглушената светлина и кафето, срещите с приятели.
2. Работна среда и управление на времето. Швеция е едва на 11-то място по продуктивност (от общо 38 изследвани страни) в световен мащаб. Основен конкурент са безмилостните САЩ на 4-то място. По-друг начин, обаче, са разпределени местата им в класацията им за щастлив живот – САЩ на 13-то, Швеция на 10-то. Шведите работят (средно) почти 2 пъти по-малко като часове на седмица, имат задължителни 5-минутни кафе-паузи на всеки час, в които се социализират с колегите си и разпускат с чаша кафе и сладкиш, т.н. феномен fika. Много американски компании започват да виждат във fika лесен и достъпен начин за мотивиране на персонала и го въвеждат като практика в организационната култура. Той на свой ред се възприема бързо и положително от все повече хора.
3. Личен живот и равенство между половете. Наред с повечето скандинавски държави + Холандия и Австралия, Швеция е една от социално най-толерантните страни. Там не властват същите културни норми като в южняшка Европа и не очаквайте някой да ви държи вратата, докато излизате. За сметка на това, жените печелят наравно с противоположния пол и участват в управлението на доста компании. Разбира се, без да сме влизали в офиса на Spotify, това най-лесно се забелязва по улиците. Жените са социален феномен. Къси коси, разпилени коси, масово натурален вид с минимум грим, свободни гърди, доста деца, любезни, но прями, топли по своему. Шведите изключително държат на личния си живот и на времето за социализация преди и след работа. Много често ще видите пълни заведения около 8-10 сутринта. Закуската е свещена. Колко специален момент е споделянето на първото кафе за деня, преценете сами.
4. Родителство и поколението на интеграцията. Тук се намесват две много важни теми – тази на майчинството/бащинството и интеграцията на новодошлите. Коментирам ги заедно, защото от едното някак много естествено зависи второто. В Швеция отпуската за дете е разделена по равно между жената и мъжа от 1974-ма насам. Счита се за еднакво важна връзката между двамата родители с детето и тя най-често се разделя на майчинство в първата 1 година и бащинство във втората. Много често, обаче, е възможно двамата родители да работят на половин работен ден, да не прекъсват кариерата си и да поделят грижите си за бебето по равно. Казах ли, че общото количество отпуск е 480 дни? От друга страна, Швеция е и страната, която е приела най-много бежанци на глава на населението в сравнение с цяла Европа. Местните възрастни са със смесени чувства и опасения, докато младите т. нар. милениали са доста по-спокойни, широко-скроени (или направо разкроени) и смятат, че е нужен съвсем нов подход към интеграцията и взаимното живеене. Експерти от различни социални области работят тясно с млади активисти и са вперили с надежда очи в иновативните идеи за справяне, с които младежите някак естествено се раждат в този така предизвикателен политически период.

Ако не съм ви спечелила досега, то остава да ви разведа из градската среда, няколко ключови места в столицата, къде избрахме да спим и хапваме в града. Обикновено рисърчвам интересните места преди да заминем и си правя моя карта в google, която е винаги с мен (дори и офлайн, макар понякога да забива), за да мога да се ориентирам къде съм и къде например е най-близкото място за отдих, хубаво кафе или прегладнели туристи. Струва ми се скучно да правя списък, затова ще ви разходя заедно с мен из местата, на които се натъкнахме случайно или нямахме търпение да видим (не съм включвала кафенета и барове, за тях ще има цяла отделна публикация).

Но нека първо започнем от нашия дом. Разположен в квартал Васастан, маломерен апартамент с минималистичен и все пак необикновен дизайн. Отново изключително попадение. Собственичката Камила е интериорен дизайнер, говори английски и френски, пътува много в Азия и Европа, обича различни култури, отглеждането на зеленчуци и йога. Perfect match.

Безспорно това, което ме спечели беше малката и зелена тераса, където закусвахме повечето дни, сгушени в топло одеало. Сутрините бяха магични, светлината – мечта за всеки фотограф, а около 10 изпичаше плахо слънце, което действаше по-скоро психологически. Но всеки един детайл от тази закуска беше в духа на mysig. Домашно приготвена закуска върху изкусния мраморен плот, красивите съдове, топлото кафе и меките цветове на небето.

След закуска обикновено тръгвахме пеша. Вървяхме много и само пеша. Краските на града са особени, сиво-сини, по-скоро строги, но в същото време спокойни и ненапрегнати. За високо урбанизиран град Стокхолм по-скоро се усещаше като добре-подреден и измислен средно голям град. Рядко имаше огромни тълпи хора на едно място, улиците цяла широки, сградите не много високи, транспортът и трафикът незабележими.

На снимките по-горе виждате Gamla Stan или стария град, който е едно малко островче в сърцето на града. Тесните улици са препълнени с туристи и малко напрягащи, но пък поглед нагоре облекчава ниския шум с красотата на вековни административни сгради, музеи и учебни заведения.

Запътваме се към едно от емблематичните места в Стохолм за обяд. Цветовете и вкусовете са уау, а бирата е невероятно вкусна. Рядко пия бира, но след като И. си поръча и отпих глътка, се запътих към бара. Мястото е с красиви мебели и посуда, но това важи за почти всички заведения в града. Ръчни съдове от локални дизайнери, продукти от местни фермери и крафт бири са задължителен елемент на всяко успешно място за хранене. Тук приятна изненада бяха хрупкавите крекери на всяка маса и отделен бюфет с безплатни туршии от ряпа, моркови и алабаш – за разяждане и добро храносмилане. Meatballs for the people сервира малко на брой неща, но ние идваме за класиката – порция шведски кюфтенца, поднесени със сладко от червени боровинки, картофено пюре и кисели краставички. 6 точки във вкусово отношение, must-visit определено.

Следващите две места уцелваме в най-красивото време за всяко от тях. Алеята Monteliusvägen на залез и крайбрежната алея с ретро лодки в мрачен облачен ден. Двете пресъздават тотално различно усещане за града, но е факт, че времето се сменя толкова бързо, а заедно с него и облика на града. Monteliusvägen е дървена алея, построена във високите хълмове на квартала Sodermalm с изглед към стария град и срещуположните квартали, отвъд големия канал, разделящ града. Наистина си струва да се поседи малко на топлото слънце, което бързо-бързо се скрива зад хоризонта и земята внезапно охладнява.

Алеята с лодките не е официалното пристанище на града, но определено допринася за чара на централната част. Там можете да разгледате и закупите яхта директно от собственик, а разходката е супер приятна заради широката пешеходна зона и открития бряг.

Завършвам с няколко любими random кадри и се надявам скоро да намеря време за останалите 2 части – една изцяло за кафе културата и трета за преживяването ми във фермата на Rosendals!

Топла и уютна неделя!

♥

М.