
Кимчи е традиционна корейска храна, която най-общо представлява ферментирал зеленчук (или понякога плод) с различни подправки.
Корейците буквално не сядат на масата без кимчи и го консумират сутрин, обед и вечер. Смята се за една от най-здравословните храни, на която азиатците дължат доброто си здравословно състояние в зряла възраст. Кимчи може да се приготви от различни зеленчуци като краставица, ряпа, но най-често от зеле. Сервира се като допълнение или гарнитура към останалите ястия.
Честно казано не се различава особено от мястото, което заема нашето кисело зеле, особено във варианта му поръсен с червен пипер. Тук обаче подправките го правят доста по-пикантно, люто и според мен невероятно апетитно за студените зимни дни. За мен кимчи е онази малка умами добавка, от която има нужда всяко зимно ястие.
Има стотици различни рецепти за кимчи и аз със сигурност не съм кимчи експерт, но след известен рисърч реших да опростя максимално рецептата, която ще ви покажа и с която можете да започнете своето кимчи приключение. Най-общо процесът следва стъпките на дивата ферментация като се добавят определени подправки в процеса на зреене. Кимчи се прави със специален пипер „гочугару“, който е едновременно леко лют, опушен и сладък. Ако не разполагате с такъв реших да направя микс от пипери, които лесно могат да се намерят в България. Исках леко опушен, средно лют и сладък вкус едновременно и мисля, че се получи доста балансирано. Джинджифилът също е много важен елемент, а лукът и чесънът са ясни – умами overload.
В рецептата добавих и ряпа дайкон, но можете да пробвате и с моркови, целина, краставица.
В доста традиционни рецепти се използва и рибен сос, който за мен е непоносим като вкус. Преди около 10 години опитах няколко традиционни рибни соса в кухнята на една Сингапурка и любопитството ми доста ме изигра. Разбира се, ако ви допадат подобни вкусове, можете да добавите свободно.
Пиперите, които смесих са сладък червен български, пушен и лют пипер. Можете да нагласите според вашите предпочитания и ако не ви допада толкова люто да намалите количествата.
Кимчи
1 глава китайско зеле
1 ряпа дайкон
1 връзка пресен лук
2 ск. чесън
2 с.л. джинджифил
3-5 с.л. морска сол (в зависимост колко е солена и от индивидуалния вкус)
3 с.л. гочугару пипер
или смес от:
1 с.л. пушен пипер
1 с.л. сладък червен пипер
1 ч.л. стрита на едро сушена люта чушка
1. Зелето се измива и нарязва на едри парчета.
2. Поставя се в купа, добавя се солта и се масажира около 5-10 минути, докато започне да отделя вода.
3. Малка чиния се поставя отгоре и се оставя за 30 минути настрана.
4. През това време приготвяме пастата. В купа разбъркваме всички пипери, ситно нарязания чесън и джинджифил и малко вода, докато се образува гъста каша.
5. Нарязваме ряпата на пръчици, а лука на едро.
6. Добавяме зеленчуците и пастата към зелето и разбъркваме (ако не искате да се боядисате в червено, сложете ръкавици).
7. Когато всичко е добре овкусено, преместваме в буркан, като притискаме много добре, за да няма въздух и затваряме буркана.
8. Държим на топло около 4-5 дни, като отваряме поне 2-3 пъти на ден, за да излязат образувалите се газове и притискаме обратно с дървена лъжица.
9. Когато започнат да излизат балончета на повърхността, а вкусът е кисел, но все пак свеж, кимчито е готово и от този момент го съхранявайте в хладилник.
За да ви стане още по-ясно направих и видео, в което се вижда колко лесен и бърз е процеса. Надявам се да ви е полезно и да пробвате у дома! Ако имате въпроси, пишете ми!
Рецептата звучи добре и ще я пробвам задължително. :)
Искам обаче да отбележа, че бурканът не се отваря по време на ферментацията, защото бактериите не обичат кислород. Този тип буркан, който използваш е така направен, че газовете сами си излизат. Ако пък се ферментира в буркан с винтова капачка, то тогава капачката през първите 3-4 дни не се затяга. Но отварянето не е препоръчително в никакъв случай.
Здравей Маргарита! При мен веднъж зелето изкипя и гръмна бушона у дома, затова гледам да пускам газовете всеки ден :-))) Тази капачка изолира доста плътно и газовете не могат да излязат, иначе има отворени, с които не е нужно да правиш нищо, но не ми се купуват още, вкъщи съм затрупана. ;-))