Хората сме създадени да се движим. Телата ни са способни на изумителни неща, много човеци са доказали това във времето.

Неведнъж съм казвала, че тялото е съвършен инструмент. Саморегулира се перфектно, пести енергията си умно, приоритизира процеси, чисти се само и може да издържи какви ли не трудности сякаш зареждано от  огромно желание за живот.

Всъщност тялото ни не познава абсолютна статичност и дори докато седя кротко, пия чай и пиша тази публикация, то извършва куп задачи, стомаха ми конвулсира, докато храносмила вечерята отпреди 30 минути, кръвта ми още ври от танците преди малко, а водата е в непрестанен поток. Ние сме движение.

От физическа гледна точка, не знам дали мога да ви кажа нещо ново затова колко важно и полезно и движението. Приели сме го като мантра, но не знам дали напълно осъзнаваме какво дава на тялото ни. Физическата активност повишава издръжливостта на всички системи в тялото, особено сърдечносъдовата. Стимулира снабдяването с кръв до всички части на тялото, включително мозъка, което го прави чудесен двигател за продуктивността. Освен това допринася за доброто настроение, като разтоварва „лошия стрес“ и балансира хормоните. И като казахме хормони, едно от основните неща, които се препоръчва за хора с метаболитен синдром е именно движението, за да се нормализира дисбаланса на инсулина в кръвта.

Едно от нещата, които мен лично ме изненада, докато учех за тялото, беше връзката му с лимфната система. Всъщност, лимфната система е аналогична на кръвоносната, но за разлика от нея си няма помпа (или сърце за лимфа). И за да протича правилно лимфата през тялото ни и да си върши работата, която е да засича вредители и да се грижи за имунитета, е необходимо движение! Неслучайно скачането, обърнатите пози и батута са едни от упражненията препоръчвани за детокс и раздвижване на лимфата в тялото. Тя има нужда да се движи, а не да заседява в тъканите.

Движението е най-големият отдушник на стреса и едно от най-смислените му предназначения в съвременния свят. Може би си спомняте дори сега колко преродени и живи се чувствате след всяка тренировка, поход, плуване или каране на колело? Еми, вродено ни е. Движението просто ни кара да се чувстваме добре.

През целия ми живот съм била много свързана с движението на тялото ми и съм изпробвала какви ли не практики. Започнах със спортни танци на 8, после смених на модерен балет на 12. Междувременно се увлякох по баскетбола, но бързо се отказах. На 14 страстта към танците се появи отново и изведнъж и остана за следващите 6 години, за да ми даде едни от най-страхотните преживявания – телесни и емоционални. Танците са доста по-сложно нещо от едно движение. Те са координация, памет, физическа подготовка, импровизация, чувство за ритъм и яко постоянство в едно. Съвсем на място се считат за едно от най-добрите средства за предпазване от дегенеративни заболявания в мозъка. Просто тренират много неща, а на всичкото отгоре и се забавляваш.

Танците бяха голям отдушник на всичкия стрес в гимназиалните години. Бяха не по-малко важни от учението и се справях отлично и с двете, някак се балансираха и всяко помагаше на другото да се развива. Като казвам танци, не си мислете само свободно и фриволно раздвижване, тотален кеф и развлечение. Много често сме тренирали по 5 пъти на седмица, понякога по 4-5-6 часа, като се включваха и допълнителни часове за физическа подготовка и клас по балет (не ми беше сила, признавам). Участвали сме на десетки състезания, няколко световни първенства и множество сценични концерти и ангажименти. На моменти си беше full -time job и много малко хора разбираха какво правя, но за мен това бяха най-смислените ми години, в които изградих постоянство (което не ми се отдава лесно по природа), дисциплина и търпение (също, тотален антипод), работа в екип (темерут no more!), както и физическа подготовка, която прави всеки нов спорт или физическо занимание в момента мноооого по-лесен. В един момент дори си мислех да следвам танцов театър, дотолкова движението беше част от живот ми.

Доказателство – две снимки, които стават за показване.

Когато се преместих в София, нещата се промениха, защото точно тогава започна една моя лична трансформация, в която стремежът да съм еднаква с другите отслабна. В сферата на танците, особено когато говорим за състезателна група, напрежението наистина е огромно за много нива – дали си достатъчно издръжлив/талантлив/универсален, какви са физическите способоности, каква е фигурата ти, представителна ли е за сцена и т.н. В един момент търсеният ефект беше всички да сме като един. И това определено се отплащаше в красиви линии, перфектен синхрон, въздействаща хореография и изкуство, което събужда емоции. Точно в този момент обаче за мен нещо се промени и исках да опозная тези черти от мен, които ме отличават, да обикна тялото си без да го вкарвам в сценични костюми по мярка, да се влюбя в свободата да се движа без амбиция.

И тогава се появи йога. Тази мистериозна, одумвана, преекспонирана, дълбока и не-за-всеки практика, която промени живота и виждането ми за движението изцяло. Започнах да се свързвам по толкова естествен начин с тялото, да откривам процеси и движения сякаш за първи път, нищо, че съм ги правила стотици. Да дишам. Да пре-жи-вя-вам. Което е доста по-различно от постигам. Постиженията са целта, преживяванията са опита, който интегрираме в себе си и до който имаме достъп, когато сме изгубени. Постиженията са фасадата, преживяванията – мъдростта.

А мъдростта на тялото е неизчерпаема, безапелационна и трансформираща. Няма да ви чета лекция за йога, тук е много интуитивно и е добре всеки да следва собствения си глас. Но това, което научих през последните 6 години за тялото ми е, че далеч не съм го познавала толкова добре. То е невероятен инструмент за сетивност и е чиста загуба на радост да не го използваме.

И за разкош на целия този фамозен фитнес бекграунд, последната 1 година тотално се обездвижих. Едно след друго събитие все повече отнемаше вниманието ми, тонуса ми спадна, започнах да се чувствам тежка, чак лимфата започна да ми пуска факсове, че хич ме няма. Дотолкова бях потънала в оправдания, че се бях потопила в един дълбок и лепкав комфорт, от който хиииич не ми се мърдаше. Винаги можех да измисля, че залата е много далеч, че тренировките са скучни, че не мога да намеря танците от едно време, че е прекалено студено, че е прекалено топло!, че е скъпо и тежи на бюджета, че нямам спортни дрехи (решаващ проблем), че… докато един ден вселената почука и заяви злорадо – „Михаела, е на това не можеш да измислиш оправдание“. Сдобих се с карта Sportpass, която ми дава достъп до над 300 различни вида движение в цялата страна.

Кхм, оправдания йок.

Благодарение на тази космична намеса в живота ми, последния месец летя. Стойките на ръце – нещо, от което винаги много ме е било страх, са толкова приятни! Мускулите ми са силни, активни, чувствам тялото много по-подвижно и мобилно. Само от един месец! Не му трябва много на това тяло, просто да го мърдаме динамично от време на време. Все повече усещам, че процесите на детоксикация се случват доста по-добре, сънят ми стана по-спокоен и дълбок, апетитът ми се регулира и най-хубавото – купих си мега секси модел дънки. Въобще, има смисъл ви казвам.

Знам, че идват празници и един друг маратон ще е в разгара си, но ако има нещо, което ще си взема от тази година като урок (да бе, едно) то това е, че движението ще е с мен в 2018! Catch me if you can!

А на вас пожелавам да се влюбите в ново движение, да преоткриете старо, да започнете да танцувате, да правите разходки в планината, да тичате, плувате, карате сърф и изобщо всичко, което кара тялото ви да се радва!

#sportpass2befit