Зададоха ми този въпрос преди няколко дни и бях дълбоко провокирана, защото е тема, над която дълго и пространно разсъждавам последните седмици. И която забелязвам, че гордо и смело се развява като слоган този месец, къде под шапката на #mentalhealth, къде просто защото винаги е на мода. Да бъдеш себе си е чудесно послание, смятам никой няма да оспори. Предполагам, че повтарянето му като мантра е желанието на всеки от нас да го утвърждава и упражнява все повече в живота си, проектирайки крайния съвършен резултат – да живеем свободно своето истинско аз и да правим това, което чувстваме за свое призвание. Не искам да spoilвам тази вдъхновяваща визия, дълбоко резонирам с това намерение, но аз имам малко по-различно преживяване за цялото това случване на себе си.

1. КОЕ Е СЕБЕ-ТО?

Ние знаем ли кое е истинското, изначално и автентично аз? И кое е социалния конструкт, който сме приели за свой образ? Кои сме ние като брънка от семейната система, кои сме в професионалното си амплоа? Кои сме в партньорството или когато сме абсолютно сами. Автентично екстровертни ли сме или съвременния контекст ни е приучил да бъдем? Харесваме ли наистина този стил на обличане/музика/изкуство/комуникация/сътрудничество/живеене или сме интернализирали толкова дълбоко външните модели на поведение и авторитет? Обичаме ли вкуса на този сандвич или сме го виждали в толкова много реклами, че сме обикнали ИДЕЯТА за този сандвич? За мен това са въпроси, на които дори не можем да си помислим да отговорим със съзнателната част от нас, какво остава да очакваме да ни насочва и още повече доведе до нашето място под слънцето.

Всекидневно виждам в себе си и в другите една увереност за това кои сме и какво искаме, но все по-често в мен остава едно усещане на съмнение. Как можем да сме сигурни, че това, което рационализираме за себе си е в синхрон с вътрешните ни потребности, история, желания и таланти?

Все още не мисля, че разполагаме с толкова категоричен инструмент.

По-реалистичната (и оптимистична) версия, в която вярвам е, че можем малко по малко да достигаме до малки автентични части от нас, които постепенно да интегрираме и чрез които да се ДОБЛИЖАВАМЕ до една по-кохерентна и хармонична своя версия. Понякога усещам, че има още толкова непознати и НЕДОСТЪПНИ кътчета в мен и/или другите, до които е възможно никога да не достигна. Сега може би ти звучи малко по-логично защо идеята за „бъди себе си“ ми е толкова абсурдна.

И все пак, да предположим, че сме намерили доволно количество автентични части от себе си, извървели сме достатъчно дълъг и качествен път навътре и имаме усещането за собствените си потребности, желания и вкусове сандвич (разбирай също връзки, приятели, реализация, стил). Та, ако случайно се докоснем до този момент в живота, следва да попитам:

2. КАК ПО ДЯВОЛИТЕ ДА ГО ПРОЯВИМ в този матричен свят, в който все още е вкоренена идеята за „нормалното“, „правилно“ и „успешно“ протичане за живота? Какво правя, ако в процеса съм разбрала за себе си, че автентичното ми желание е да живея сама в природата? Или пък чувствам за здравословно да изразявам гнева си и да поставям граници, а.к.а. да бъда лоша? Или да си изкарвам прехраната с изкуство? Или че съм гей? Или че не искам да имам деца? Или искам 5? Или че искам да нося само розови дрехи до края на живота си? Или всичко това заедно!?

Ухааа! Как по-точно да бъда „просто себе си“, ако искам всичко „социално неприемливо“, „забранено“ или просто РАЗЛИЧНО? Къде е вдъхновеното и пеперудено „бъди себе си“ сега?

Сигурна съм, че във всеки един от вас има едно такова качество, много интимно и ваше, при проявата на което ви побиват тръпки как биха реагирали другите. Нестандартна подстрижка, нови хранителни навици, промяна на обкръжението, желание за смяна на кариерния път? Топло ли съм?

Истината е, че от моя опит да бъдеш себе си е най-трудното и най-страшното нещо евър.

ТРУДНО е, защото за да достигнеш до себе-то, не си правиш списък с Аз и не-Аз и накрая дърпаш чертата и всичко е точно. Обикновено процесът е дълъг, многопластов, понякога болезнен, тегав и откровено неприятен. Необходимо е да видиш истината с приемане и емоционално разбиране, а не рационализирайки изборите си, базирайки ги на масовата идея за благополучие. Нужно е да видиш къде си предприел стъпки от позицията на неавтентичното си аз и страховете и какво носиш в себе си, което… просто не е твое, но диктува изборите ти всеки ден. И после да пуснеш всичко това. И заедно с всичко „това“, представям си го като един огромен кашон с вехтории, който изхвърляме от къщите си всеки сезон, та заедно с кашона изхвърляме и сигурността и комфорта, които са ни давали тези стари вещи, убеждения, хора. Сигурността и комфорта са тиксото, с което запечатваме кашона завинаги и го пускаме да се преработва в контейнера за отпадъци от миналото.

СТРАШНО е, защото всички сме различни, а се очаква да живеем по един начин. Да се храним по един начин, да изглеждаме по един начин. Да харесваме един и същ сандвич и да го избираме всеки един ден.

И голяма работа, че сме намерили себе си и знаем кои сме, като тепърва идва най-трудоемката част – да живеем себе си. Да правим избори в живота си от позицията на автентичност, осъзнатост и интегритет, което е преди всичко много много страшно. Но и много красиво. И вълнуващо. И вдъхновяващо. И освобождаващо. И те кара да летиш, и хората в един момент искат като теб, но преди това те критикуват и плюят, но в крайна сметка това пак значи, че искат като теб. Казах вече, че е многопластово.

Живеейки във време с толкова осезаемо разделение на всякакви нива – начин на живот, хранене, политически пристрастия, професионално развитие и прочее – ми се струва леко лицемерно да развяваме крилатата фраза и да замазваме собствените си ограничения и за съжаление, искрени преживявания.

Та, ако зад тази фраза стои само това – една фраза – рискуваме сериозно да заблудим всички след и около нас, че да живееш автентично е като да си купиш сандвич – просто избираш кой и е твой. Постваш го в социалните мрежи и получаваш утвърждаване – колко красив и вкусен сандвич! Не точно. Преди да бъде утвърден твоят сандвич ще бъде сравнен с всичко, което е вече в категорията „сандвич“ и всичко, което е познато, безопасно и носи сигурност. И ако имаш късмета да не паснеш на вкуса на всеки (какъвто е сценария обикновено), идва нелицеприятната част на отхвърлянето, разбитите очаквания или иначе казано, реалността да бъдеш себе си.

Чувствам за нечестно да sugarcoat-ваме личностното осъзнаване и да го продаваме като лъскава консервна кутия. Истината е, че обикновено преминаваме през многопластови, противоречиви, неудобни, окриляващи и най-общо казано разнообразни преживявания, всяко от които е обогатяващо и полезно, независимо дали го тълкуваме като плюсово или минусово. Дори тук бих поставила огромен акцент върху т. нар. „негативни“ преживявания, които често не са част от плана за живота ни, но хей, ето още едно убеждение, което някой някъде там ни е продал – че ни очакват само хубави неща в пропорционална линия насочена нагоре.

Така че нека си дадем сметка какво (си) пожелаваме, когато отправяме посланието „Бъди себе си!“. Всъщност пожелаваме да изживеем най-болезнените си травми, да се разделим с всички илюзии за сигурност в живота, да излезем не от комфортната си зона, а от галактиката на комфорта като цяло, да стигнем до дълбините на емоционалните си дефицити и ако и когато успеем да изплуваме, тепърва да започнем да се осмеляваме да живеем по коренно различен начин независимо как се чувстват значимите други :-) Ах, какво приключение! Are you in? Just do it! Now is the time.

Да, ама не точно.

Като човек, който върло защитава правото на личен избор и работейки с хора, които се стремят да случат промяна в живота си, ми е изключително важно да говорим с опитност и разбиране, а не със заучени празни фрази и макар да нямам категоричен отговор на въпроса „как да бъдем себе си“, смятам, че поне се доближавам до правилните въпроси. Всеки може да реши за себе си по кой път да тръгне в търсене на отговорите…

Това е моето преживяване за скромния ми жизнен път, в който дори не знам дали съм открила и 1% от това, което истински съм или просто се опитвам да приличам на някой, когото харесвам. Благосклонна съм към себе си, дори да е така.

ОК съм да бъда 1% от себе си, ама да знам, че го живея на 100% тоя 1%.