Вече от седмица съм във Франция и може би съм погълнала толкова сирене колкото за последните 3 години. Неизбежно е.

Меко разтапящо се бри, вкусен ементал, твърда добре узряла гауда, убийствено силен рокфор и всичките с по 3 разновидности, добавки и вкусове. Невъзможно е да се опитат всички.

Първото ми впечатление за Франция е, че е безкрайно красива и поддържана. Дворовете са малки, но китни и препълнени с пролетни цветя. Разликата с други страни е, че тук дори пространствата между къщите са все едно пипнати от най-изкусния градинар. Растенията са етажирани и подбрани така, че да хармонират по цветове и обем. Навсякъде, буквално навсякъде дори по 20-сантиметровите късчета трева около пътя никнат лалета и нарциси, а люляците бликат от оградите и правят тесните селски пътища розово-лилави и изпълнени с приказен аромат. Няма нужда да споменавам задължителните кепенци, прилежно избрани в подходящ цвят и комбинирани добре с масивната входна врата. В този район на Франция стопаните сякаш се надпреварват кой ще има по-оригинални и събиращи погледа кепенци. Сериозно. На мен са ми любими светло-морско-сините, има нещо много лятно и безгрижно в тях, което ми напомня да се наслаждавам.

Което апропо правя всеки ден. Въпреки че се прибирам скапана от репетиции и работа, всъщност има толкова много неща, на които се наслаждавам всекидневно. Запознанства с нови хора с разнообразни опит, чепатост и красота в сърцата, сутрешна гледка към прясно огрените още студени скали на Алпите по пътя към работа, силно кафе, кроасан, задължителната обедна багета и усмихнато, бавно артикулирано „сил ву пле“ на лелята в буланжерито. Бърз, освежаващ душ в баня с френски прозорци и изглед към прекрасна градина. Котки. Сирена. Бира и шеги на 3 езика. Ей такива неща правят живота цветен.

Имам една лоша и една добра новина относно французите. Лошата е, че говорят много. Не, те просто не спират. Много често през първата седмица на работа правихме така наречения „бриф“, който според мен е някакъв начин на французите да се надсмеят над себе си. Надявам се. Същият продължава между 30 и 45 минути и според всички нас (българи имам предвид) всяко нещо се повтаря по 5 пъти веднъж като въпрос, веднъж като отговор, след това с различна интонация, без интонация, с обърнат синтаксис. Добрата е, че звучи красиво каквото и да говорят.

Въпреки една набързо наредена торта за рожден ден на колега, това е първото по-прилично нещо, което приготвям. Не че багета с песто, бри и авокадо не е прилично, просто е друга категория. Не пропуснах и да се издъня брутално след еуфорията си при вида на пресен артишок. Колко лоша идея да реша, че просто едно задушаване в зехтин и провансалски билки ще бъде достатъчно. Французойката, която по това време живееше с нас ме изгледа любопитно и каза, че не е виждала досега да се готви така, но ми пожела успех. След това цяла вечер плюх кори и се опитвах да прикрия следите от разбитото ми самочувствие на кулинарен познавач. Добре, че все още не бях споделила с какво се заминавам последната година.

Преди няколко дни Мария публикува миграционната ми история и чак ми се прииска да се върна в България, за да напиша нова. Такава ви уверявам, ще има, но след време, има още толкова много неща, които да намеря тук.

Козунак с кокосово мляко, стафиди и лимон

1 кг брашно
1 пакетче суха мая
400 мл кокосово мляко
4 яйца
1 ч.ч. кафява захар
кора от 2 лимона
100 гр масло
200 гр стафиди
1 шепа бадеми

Маята се разтваря в малко мляко, 2 с.л. брашно и захар. Оставя се настрана за 20 мин.
Яйцата се разбиват със захарта. Добавяте шупналата мая и кората. Разбърквате.
В купа се пресява брашното и към него се добавя течната смес като постепенно се загребва от брашното и се омесва меко тесто. Накрая се излива по малко от разтопеното масло и се меси няколко пъти, докато се поеме. Прехвърля се в намазнена купа и се оставя да втаса 1 ч. на топло.

Когато вече е втасало, се прибавят стафидите и отново се премесва, докато се поемат. Тестото се разделя на 6 топки, които се оформят като фитили и се сплитат 2 козунака. Поставят се в правоъгълна тава и се оставят да втасат отново около 40 мин. Забождат се с бадеми и се пекат се 30 мин на 180.