Целогодишната роза на двора ми казва
че ако сама не реша да си тръгна
тя няма да спре да цъфти;
за нея светът и цветът продължават
но между четири еднакви
зелени стени.
1 Октомври. Миналата година по това време тръпнех от вълнение да споделя с вас първата ми книжка, скалъпена тогава на photoshop (не ме питайте как съм я сглобявала) и се вълнувах, че един голям проект от живота ми е реализиран с енергия и хъс, които бях позабравила, че съществуват все още в мен. Вдъхновението и творчеството, които бликнаха, завъртяха в безкрайния си устойчив поток и една година по-късно имам още 2 печатни книги зад гърба си и съм по-убедена от всякога, че това, в което влагаме енергията и усилията си, е жизненоважно да има смисъл за нас.
Прочетох статията на Ирина (alia) по повод книгоиздаването в България и си спомних за всичките въпроси, които изникнаха тогава в процеса по създаването на книгите. Откъде ще намеря пари за финансирането? Как ще оформя съдържанието без професионален софтуер? Как да го защитя с ISBN номер и дали изобщо ще получа такъв? Как ще я отпечатам и дори ако успея, как ще я разпространя до толкова много хора, а няма да стои на купчини в хола?
Все важни въпроси. Но всеки един от тях се отнася за нещо много по-далечно от самата същност на книгата. Всъщност през цялото това време на планиране, търсене на продукти, приготвяне, заснемане, обработка и дизайн на книгите, никога не съм усещала плахост или съмнение в собствените си идеи. Не се притеснявах, че нямам достатъчно вдъхновение или че някой няма да хареса рецептите или че ще се изчерпя след първата книга или че няма да се справя с оформлението. Напротив. Имах идеи за още 5 книги покрай тези 3, кипях от енергия, хрумки, иновации и ентусиазъм, докато най-накрая успея да побера всичко това в 60-ина рецепти. И това е най-важното според мен, което трябва да се сещате, когато изпитвате труден момент или колебание по отношение на книгоиздаване или всякакъв творчески процес. Аз ли нямам достатъчно стойност и креативни идеи или нещо външно ме спира да ги реализирам?
И повярвайте – тогава и администрациите в Библиотечния регистър, и печатарите, и най-заплетения софтуер ще ви станат приятели. Трудности има във всеки процес, но удоволствието да го навигираш и построиш точно по начина, по който ти го виждаш, е несравнимо и носи много повече стойност от реализирания продукт. Увереност, опит, нови знания, бизнес умения, познанства – всички те са много по-важни и устойчиви във времето от печалбата, която ще направите. Разбира се, постарайте се да сте поне на 0, приятелите и близките ви не са даденост. ;-)
Разбира се това е моята гледна точка и тя отразява трудностите на самиздата. За мен единствената неестествена и преувеличена част беше тази със саморекламата и агитацията – отказах се на първия месец. Не ме бива в маркетинга, нито да предлагам нещо на някого, който няма нужда от него. Това при работа с издателство ви е спестено и книгата ви достига директно до хиляди хора. Но пък зависи за каква публика е замислена книгата ви. Хората, които избраха моите, имаха нужда от точно този продукт, радваха й се, писаха ми благодарствени съобщения и внесоха много смисъл в работата ми.
Така че, Ирина е права, когато казва, че с книгоиздаване не можеш да се издържаш в България. Това е страничен проект, хоби, начин да канализираш енергията си в нещо креативно и красиво. Но ако имате идеята в себе си и усещате, че заслужава да бъде материализирана и да достигне до критичен брой хора – не се бавете. Спечеленото е много повече от очакваното, а вложеното – то никога няма да се изчерпи.
Оставям ви и рецепта за есенен тарт с кестенов крем и круши. Може би едни от най-вкусните, които съм опитвала през последните години. Само дядо ми носеше по-вкусни круши навремето.
А, и честит ден на вегетарианството!
Тарт с кестенов крем и круши
Продукти:
100 гр бутер тесто
300 гр кестеново сладко
3 зрели маслени круши
1 шепа филирани бадеми
Бутер тестото се изрязва в кръг с диаметър 5 см по-широк от формата за печене. Оформя се нисък борд.
Кестеновото сладко се разбърква с една ситно нарязана на кубчета круша. Разпределя се равномерно върху блата.
Отгоре се нареждат нарязани на тънки ленти (при мен 2) круши, отстрани се украсява с филирани бадеми.
Тартът се пече около 20 минути в предварително загрята фурна, докато стане златист.
Да. Много интересно ми беше да прочета. И аз се занимавам частично с това. Преди време печатахме аюрведична книга, която тръгна много по-добре от очакваното, както и едни други книжки. Наистина, има си много работа и тичане, за да стигне до хората, но за мен пък е доста удовлетворяващо. Права си, парите са малко, но пък вдъхновението е голямо. Преди работех във фирма като ЧР с висока заплата и нула удовлетворение. Не може всичко накуп явно, знам ли. Важното е, както и ти казваш човек да заложи на истинското си желание за изява по точно поределен начин, който го описва. За мен така нещата се случват, защото хората, с които комуникираш виждат, че това, което правиш си наистина ти, а не просто претупваш нещо си. От твоя блог и статиите ти се вижда и усеща именно този ентусиазъм. Пожелавам ти винаги да е така и да не спираш да следваш, това което обичаш да правиш.
Така е Кристи, важно е какви са приоритетите ни и как искаме да прекарваме дните. :-) Благодаря за пожеланията, успех и на теб!
Михаела, много се радвам, че писа по темата – колкото повече сме, толкова по-добре :) . Вдъхновението и любовта, към това, което правим, е неизменен стимул и движение на процеси. Аз обаче явно по-лесно се разочаровам и демотивирам понякога или пък се боря са целокупна вселенска справедливост, знам ли. Но пък от теб и постовете ти винаги лъха безкраен ентусиазъм, пожелавам ти никога да не го изгубваш!
Ирина, дали ще се случи вселенска справедливост – не знам, но поне сме останали верни на себе си. Което всъщност е предпоставка за хармония от висш порядък;-))
Възхитена съм от този деликатен и елегантен на вкус тарт :) Днес го изпробвах, само кестеновият ми крем беше домашен и му добавих една шушулка кардамом. Вкусът на тарта действително създава усещане за „добронамереност“ <3
Здравей Диана, още по-прекрасно и ароматно би било с домашен кестенов крем, а комбинацията с кардамом ми е много много любима още откакто приготвих тарталетите с кестенов крем миналия ноември. Просто са един за друг. Поздрави и топла есен! <3