Месец по-късно дойде време и за Париж.

Очакванията ми бяха разбити и той наистина е един от най-красивите градове. Отначало решихме да отидем, защото все пак ще прекараме тук повече от половин година, без особени очаквания, а и билетът е само 10 евро;-)

Париж е гигантски, необиколим и препълнен с истории. Няма да ви превеждам през отделните забележителности, които са познати на всички. Това, което ме впечатли в усещането за хората, е силното им и необоримо желание да живеят, да пият вино, да говорят и при това да правят всичко това с финес и гръмка увереност. Да наблюдаваш вкусът им е особен вид наслада – бил той за облекло, храна, дизайн или градска среда.

Осъзнах, че едно от нещата, които най-много ще ми липсват тук е именно липсата на кич. Колкото и повърхностно да звучи, такова нещо може сериозно да промени възприемането на средата, да я облагороди, да привнесе красота. Осъзнах колко съм се сляла с тази даденост на безкичие (примерно) и вярвам колко е важно да правим заобикалящото общо пространство уютно и приятно за живеене.

Обратно на Париж. Този път имахме огромен успех с airbnb. Уютен красив дизайнерски апартамент в типичен парижански стил – общо около 40 квадрата, но функционално измислен така, че нищо да не липсва и да не изглежда претруфено. Елза ни връчи ключовете и куп препоръки за локални ресторанти (опитахме ги всички!) и не я видяхме повече. Помещавахме се в младежкия и кипящ от живот квартал Републик, на 10 минути от центъра, но и самият той сам по себе си център. На едноименния площад всяка вечер се събират десетки групи младежи, танцуват, карат лонгборд, слушат музика и по мои наблюдения не си тръгват от там. Целият квартал е обсипан с авторски магазини, ресторантчета, артистични пространства и ателиета, класически кафенета със столове обърнати към улицата и пекарни. Често прекарвахме време около канала Сан Мартин, на 5 минути от квартирата, където вечер отново е пълно с хора, насядали по протежението му. Съвет към вегетата – не търсете веге ресторанти в Париж – или няма да ги намерите, или не си струват. Единствено бих препоръчала Pinson (органични сокове, десерти, чайове и обедно меню), но там има голяма вероятност да си загубите нещо от разточителност, например любим шал.

Малките семейни ресторанти си остават най-добрият вариант – евтино обедно меню, прясна храна, традиционна кухня и добро наливно вино. Съвсем в реда на нещата и ние гаврътнахме половинка шардоне и после се освестих чак около триумфалната арка, така че преценете добре количествата.

Културно са се обособили множество квартали, всеки с неговите си скрити красоти. В Монмартр най-хубавото нещо се оказа базиликата Sacre Coeur и един магазин за плочи на стара двойка франзуци. Щом обиколих квартала се радвам, че резервацията за настаняване там пропадна. Пред самата базилика има кич колкото за цяла Франция, персонални шоа с футболна топка, оперен певец, който гордо заявява, че е българин, n на брой китайски магазини с безброй айфелови кули за 1 евро и тем подобни.

В Централната част около Сена могат да се забележат няколко слоя – един от постоянно пребиваващи французи, които ядосано те заобикалят с колелата си, докато се опитваш да артееш в инстаграм, ужасно много азиатски туристи, снимащи в комични пози, тичащи хора (напомнящи на Лондон), чернокожи, които се опитват да ти продадат нещо или да пропилееш 50 евро на купички и всичкото това на фона на внушителните масивни сгради, златни орнаменти и извезани детайли от миналото.

Някъде по средата между Републик и Монмартр, са улиците на фризьорските салони. Може би около 50 салона един до друг, препълнени със сочни тъмнокожи жени с дълги, катранено черни коси. Специфична глъчка от смях, сешоари, странни езици и гръмогласност.

На изток от Републик се простира някогашния артистичен квартал. Някога Париж е бил град на артистите, а те са живеели в крайните по-достъпни квартали. Те обаче били и най-интересните, защото там се случвал животът, та всички се премествали в тях. Това съответно ги правело и по-скъпи, което принуждавало артистите отново да се изместят и така докато сменят доста локации. Но в района на север от Nation все още се усеща духа на някогашния Париж. Мирис на охлюви с много чесън, отворени пространства за артистични изяви и отново ресторанти. Must-try e неподражаемият Les Fabricants, който е препълнен с хора всяка вечер, докато околните заведения пустеят. Салата Complet умело съчетава твърдо сирене, микс зелени салати, пастърма, солидно кубче печено козе сирене и пържени картофи на шайби. Всичко това аранжирано в огромен съд (нещо като леген) срещу сумата от 9 евро. Персоналът е забавен до неадекватност, постоянно ти разказват истории откъде идват охлювите, как си се прецакал, че си си поръчал точно това антре или пък на път за тоалетната барманите безцеремонно флиртуват с теб.
Такъв е Париж на артистите.

В района около кулата е пълна лудница, с голяма неохота отидохме почти накрая на последния ден. НЕ! резервирайте билети, качете се по стълбите. От втория етаж все пак има приятна панорама, но за мен си остава прекалено пренаселено и тези огромни опашки с блуждаещи хора ме влудяват. Check и продължаваме.

Едно от най-любимите ни места си остана канала Сан Мартин не само защото беше зад ъгъла на временния ни дом, но и заради неповторимия си чар, който вечер добиваше магнетична сила. Масите на заведенията по протежението му никога не оставаха празни, а който не успееше да се вреди, грабваше по бира или аперитив и сядаше на паветата отстрани. Сякаш целият квартал беше навън да празнува някакъв голям апокрифен празник. А може би е просто една обикновена вечер за обитателите му. Споделена на по вино.

Има какво да намериш в Париж. Има и какво да загубиш – ненужни неща като оценки, ограничения и безспирни въпроси „Защо?“.

Създадени сме в свят на огромно изобилие. Изобилие от цветя, птици, градове, храни, хора. И все пак всяко място е неповторимо, както е неповторим всеки един от нас. Париж е един от онези интересни многолики хора, с които винаги си искал да общуваш. С чувство за хумор и леко накривено бомбе, чревоугодник, съвестен гражданин, прям и саркастичен, с елегантен изказ, но бунтарски възгледи.

Радвам се, че се запознахме.