Малко по малко всеки ден градя прехода на завръщането си в България. Минавам през множество етапи, вдъхновявам се за нови проекти, опитвам се да приема неутрално и мъдро познатите неразрешени проблеми, дишам дълбоко, когато гледам отбрани репортажи за обществената ситуацията и изобщо отворила съм всичките си сетива и канали, за да се свържа предварително с моята земя.

След приключването на договора ни тук, неизменно остава свободно мястото на препитанието/призванието, на което предстои да посветя времето си.

Както добре се досещате, в цялата тази процедура често няма нищо вдъхновяващо. Стоиш с часове пред няколко сайта, рефрешваш и къстъмизираш търсенията, колкото да излезе нещо, в което се припознаваш и да убие временно тихата паника. След това започва ровенето по познати фирмени сайтове, писане на доброволни мейли, чакане и често недочакване дори на отрицателен отговор и отново същия процес.

След работата ми на артист тук и запознаването ми с френската социална система, ми е трудно да се съглася с тази ситуация отново. Затова реших да създам профил на стимулираща работа среда (с вметката, че чисто формално имам сертифицираното право за тази дейност) в следствие от скромния ми, но разнороден професионален опит. Последната ми работа представляваше писане на статии и фотографиране на интересни туристически места (което впрочем правех с изключителен кеф), но ако трябва да си докарвам същите доходи в БГ, каквито получавам тук, ще ми се наложи да пиша над 15(!) статии на ден. Ето как си представям моя бъдещ трудов ден:

  Работно време и граници:
– липса на фиксирано работно време; възможност за онлайн дискусионна връзка с всички фирмени звена
– Свободно ползване и интегриране на всички социални медии в работата
– активно използване на съвременно технологии и начини за връзка (не тая носталгия по времената без телефони, таблети и романтизма на изгубването през 90-те.) 

Среда и колектив:
– жизнени, постоянно търсещи ново знание колеги;
– хора, с които е приятно да водиш разговори, които не са единствено работно ориентирани;
– лежерно офисно разположение, толериращо известен творчески безпорядък, но провокиращ инсайт и иновации;
– връзки с партньорски организации, колективни проекти, международни обучения.

Същност на работата:
– свобода на мисълта и индивидуален принос, реализация на собствени идеи (на първо място за мен)
– акцент върху качеството, а не количеството;
– възможност за поемане на задачи в различни сфери в цел придобиване на разнообразни умения;
– съотношение офис-„полева работа“ – 50/50
– работа свързана с писане, проучване, създаване на текст, изображения, визия, цвят и дизайн;
– организационни отговорности, дейност в хуманитарна сфера със социално значим характер.

Пожелавам си да се появи нещо, което да включва поне половината от тези неща, с което може да се живее и да се развиваш.

Едно от най-важните неща, които научих тук е да знаеш правата си и да ги изискваш с увереност и спокойствие. Българите сме работливи, но сме свикнали работата ни да е неприятна, тежка, да сме пасивни и нищо да не зависи от нас. А отговорността за всичко си я носим ние, рядко попадаме в ситуация, в която нямаме избор или живота/бъдещето ни зависи изцяло от някой друг. Решавам да взема това със себе си и да го съхраня възможно най-дълго.

И понеже е последната ми седмица тук, е време да избера какво да взема с мен и какво да оставя тук. Каква дойдох и каква си тръгвам, тук и сега, в оставащите 4 дни…

Интересно ми е да чуя коментари и мнения, да сравня приоритети и желания с реалност. Ако пък някой се сети къде може да съм полезна или ме иска за колега – ще се радвам да пише :-)

Наред с мисленето и настройването за минуси и сняг, се появи и топла есенна рецепта за тиквен кейк, който е лек, пухкав, ароматен и уютен. Изисква съвсем малко от времето ви, а можете да му наслаждавате през целия уикенд.

Тиквен кейк с шоколадова заливка

Продукти:
1 ч.ч. тиквено пюре
1,5 ч.ч. кафява захар
3 ч.ч. брашно
1 ч..ч кокосово мляко
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. микс подправки канела, джинджифил, инд. орех, карамфил
1 ч.л. ванилия
100 гр натурален шоколад 72%
2 с.л. кокосово масло

Тиквата се измива, почиства, обелва и нарязва на малки парчета. Сварява се на пара за около 15 минути, след което се намачква до пюре с вилица. Към нея се прибавя захарта, докато се разтвори и образува течна консистенция. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква.

В купа се разбъркват брашното, бакпулвера и подправките – пресяти заедно. Течната смес се прибавя към сухата и всичко се разбърква до хомогенно, пухкаво тесто.

Сместа се изсипва с обилно намаслена с кокосово масло тава и се пече 40 минути на 180°. След като изстине, се залива с разтопени на водна баня и шоколад и кокосово масло. По желание се поръсва с орехи.