• Храна
    • DIY
    • здраве
    • рецепти
      • салати
      • предястия
      • пастети и дипове
      • сурово
      • без глутен
      • основни ястия
      • десерти
        • бисквити и сладки
        • веган десерти
      • закуска
      • напитки
      • естествена красота
  • живот
    • истории
    • Посоки
    • психология
  • Събития
  • Проекти и услуги
    • Обучения и семинари
    • Творчески и консултантски услуги
    • Курсове
    • Книги
  • Онлайн курс
  • За мен
Михаела Белорешка

истории

Ноември на слънцето

ноември 2, 2014

Последен свободен ден. Решаваме да направим трип до близък град, който сме си набелязали отдавна и който всеки ни съветва да посетим от 3 месеца насам. Взимаме колата на приятелка, закъсняваме, отбиваме се през 3 места да оправяме документи, за финални покупки и сирене.

Почти объркваме пътя, леко напрежение, няколко обратни завоя и най-накрая пристигаме на огромния фрий паркинг в началото на езерото. Точно така, малкия прелестен град Анси е разположен на бреговете на огромно езеро, прегърнато от всички страни от сериозните върхове на местен масив.

Успяваме да пристигнем точно 5 минути преди залеза зад високото Шато в другия край на езерото. А то е медно, ръждиво, гладко, бистро. Сигурно затова птиците го обичат толкова. В този момент всички случайни хора на брега застиват и мълчаливо преживяват красотата. Бяха прави, вечер градът е великолепен.IMG_2528IMG_2534

Мислим си за изминалите 7 месеца тук. За времето, когато пристигнахме и не знаех нито дума френски. За френските зелени поляни, за млякото/маслото/виното/хляба, за пътешествията и приятелите, за щастието. „Франция беше добра с нас, виж какъв залез ни подарява“. Благодарим.

Правим пълна обиколка на нощен Анси, последна пица, наваксана от затворената квартална пицария някога преди месеци, wifi връзка, която не работи, вкусен пиперлив зехтин и багета – толкова френско. Навръщане бъркаме пътя(този път генерално), почти се скарваме, мълчим, минаваме по тъмни малки пътища, по които никога не сме минавали и никога няма да минем отново. Тогава поглеждам нагоре през стъкления таван на колата и се сещам за деня преди да заминем. Беше рождения ми ден и един от подаръците на най-близките ми беше вечер под звездите. „Ето я нашата вечер под звездите“. Пътуваме по неясна, но вече красива траектория, държим ръце, звездите тази вечер са огромни, утре ще е слънчево.IMG_2538IMG_2543

И дори утре да не е винаги слънчево, е добре. Защото със сигурност започва нещо ново и интересно.

IMG_2540а

Днес посрещнахме изгрева в Мюнхен, другата седмица сме в Заарбрюкен, Залцбург и отново малко Франция. И след това България. За дълго.

 

 

Share

Share
Tweet
Email
Pin
Comment
Previous
Next

Comments Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  1. Dani B. says

    ноември 2, 2014 at 4:19 pm

    Не си спомням точно как попаднах тук, но съм убедена, че ще остана дълго. :-)
    Попътен вятър по време на всяко следващо, слънчево (и не чак толкова), със сигурност интересно и вълнуващо обаче, пътуване!
    Поздрави! :-)

    Отговор
    • Mihaela says

      ноември 2, 2014 at 4:45 pm

      Благодаря ти, Дани! Че се отби, сподели и ме запозна с твоето място :-)

      Отговор
  2. Гергана Лазарова says

    ноември 3, 2014 at 8:25 pm

    Ех, Михаелче… Искрено се надявам да не се завърнеш с нежелание тук. :)

    Отговор
    • Mihaela says

      ноември 4, 2014 at 11:27 am

      Връщам се с повече желание и лудост отвсякога :-)

      Отговор

Здравей!

Аз съм Михаела Белорешка и помагам на хората дa се осмелят за промяна като се грижат за себе си, готвят вкусна и пълноценна храна и празнуват тялото си!

Изтегли безплатна книга с рецепти тук!

Абонирай се

Последвай ме

  • Email
  • Facebook
  • Instagram
  • Pinterest
  • YouTube

Последни публикации

  • Блуждаещият нерв – ключът към дългосрочното здраве
  • Здравна психология – бъдещето на грижата за себе си
  • Ароматерапия – ефективна съвременна грижа чрез лечебни растения
  • Как да поддържаме добро психично здраве чрез хранене
  • Как да бъдем себе си?

Copyright 2023 Михаела Белорешка | Общи условия | Политика за защита на личните данни