Равносметката за тази година се случва точно като самата година – в последния момент, набързо, стягаща багаж, без време за излишно суетене, почти на крак.

Ако си представяте идеята за декемврийска равносметка като топъл фотьойл и аз потънала в него, капучино с канела, меденки, папки със снимки от изминали пътувания и въздишки по прекрасните изживени на 100% мигове, тогава превъртете директно към рецептата.

Ден (дори следобед) преди Коледа едва намирам време да седна да напиша първата ми по-сериозна рецепта откакто съм тук с ясно вложеното усилие и самодисциплина за крайно необходима саморефлексия.

Не ми е празнично, нито новогодишно, нямах време да вляза в този поток. Още ми е хвърчащо, приятно и същевременно странно неясно какво предстои. Знам, че оставям една крайно необходима година от живота си в историята с луди години, които някак своенравно и по детски не искам изцяло да свършват.

През 2014 научих, че взимам по-трудно решение каква дамска чанта да си купя, отколкото къде да замина да живея.

Докоснах се до съвсем различен начин на живот, видях колко лесно може да е (бъде) да се живее добре, събирах излишното самочувствие, себеуважение, комфорт от французите и ги трупах във фонд „Себеразвитие“, разпилях куп скучни стереотипи и се научих да бъда толкова адаптивна, че и в аквариум да ме пльоснат, пак ще оцелея.

Но по същество, защото имам само един следобед, а ме чака писане на дъълга рецепта. Най-ценното, което избирам да взема с мен занапред е осъзнаването на живота като един безконечен процес, който никога няма да спре, за да сляза, освен когато си отида оттук. Няма постижения, които да са достатъчно, работа, която не омръзва, любов, която не се променя. Има само мигове, които ВИНАГИ имаме избор как да изживеем, приемем, реагираме.

Годината, в която медитирах най-малко се чувствам най-помъдряла, много пораснала, отговорна и доволно смела. Дадох си сметка и че ако нещо не се случва, то не съм виновна непременно аз, но пуста съвест, трудно се превъзпитава.

В крайна сметка когато дръпнеш чертата в края на годината всичко си идва на мястото. Всяко събитие, всеки човек, всяка авантюра и всяко препятствие са дошли, за да те провокират, научат, променят. Да те подсетят, че всичко е неспирен поток, в който е добре да знаеш, че има и възходи, и дълбини и това е естественият ход на нещата. Не е нужно да търсим смисъл във всеки от тях, смирение и любов вършат добра работа. Много любов.

И вместо списък с подаръци, избирам да ви подаря пожелания, които искам да има около мен и вас през 2015:

Повече време за смислени разговори, по-малко празнословие. Повече „не“, помага да отделяме внимание на важните хора и неща наоколо. Вдъхновението и ентусиазмът са голям спасител, запазвам им специално място. Повече смелост да  експериментираме, по-малко черно, кафяво и златно. Повече достойнство, наслада, приключения, знание, взаимност. По-качествено споделяне, по-малко мрънкане, повече ангажираност и действия.

И обич. Винаги може още малко обич.

Шоколадова торта с лешников белтъчно-маслен крем

Продукти:
за форма с ø20см
2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кафява захар
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. ванилия
1 ½  ч.ч. кокосова сметана
1 ч.ч. еспресо
½ ч.ч какао

за крема:
200 гр пудра захар
4 белтъка
250 гр меко масло
100 гр лешников тахан
*много е важно всички продукти да са на стайна температура

Смесете в купа брашното, захарта, бакпулвера, какаото, ванилията и разбъркайте добре. Прибавете кокосовата сметана (твърдата част от консервата с кокосово мляко) и разбъркайте леко. накрая добавете и кафето до получаване на гъсто кексово тесто. Изсипете го във форма с подвижни стени и печете 35-40 минути на 180º до суха клечка. Охладете и разрежете на 3 блата.

За крема разбъркайте белтъците и захарта в купа поставена над гореща вода. Използвайте широка тенджера и купа, която влиза до половината в нея. Разбъркайте, докато захарта се разтопи. Когато цялата захар е вече разтопена (не трябва да усещате кристали, когато докоснете сместа с пръсти), свалете от котлона и оставете да се охлади напълно.

Когато купата е изцяло изстинала, разбийте белтъците на мек сняг. Започнете да добавяте маслото, нарязано на кубчета, като не спирате да разбивате след всяко добавяне. След като добавите цялото масло има 3 варианта – или да сте получили перфектен пухкав крем (браво!), или сместа да изглежда пресечена и на бучки, или да е прекалено рядка. Във всички случай продължете да разбивате. Поне 10-15 минути.

Във втория случай(който се получи при мен), ако все още не се получава крем, е нужно да затоплите леко купата, в която разбивате. Това става с помощта на сешоар. След няколко секунди кремът ще започне да се „сглобява“ и ще придобие приятна плътна консистенция.

В третия случай сместа е станала прекалено топла. Сложете купата в хладилника за 10 минути и след това разбийте отново.

Тайната на този крем е в температурата, която се оказва подходяща една идея над стайната. Най-важното е да не се отказвате и да не изхвърляте продуктите, ако не се получи. Лично аз бях изгубила цялото си търпение, докато най-накрая не уцелих температурата и се случи чудото. Струва си разбиването!

След като имате пухкав крем, добавяте лешниковия тахан и с него намазвате блатовете и тортата отвън. Аз украсих с какаови парченца и 2 останали бонбона Фереро.