Няма нужда да казвам, че тази публикация е дълго премисляна и преживявана. Исках да пиша с опитността на човек, който е пробвал и експериментирал в търсене на оптимално здраве и то повече от една седмица.

Експериментирам в храненето си от 10 години. Нещо като скрита страст, хоби, силен интуитивен интерес. На челно място се появи идеята за вегетарианството – при двама родители неядящи месо имах стабилна основа от информация, но никога наложен избор. Взех решението сама и с цялото си (възможно по онова време) осъзнаване. Мисля, че не съм сгрешила до днес.

През последните години веганството стана един от най-здравословно промотираните режими на хранене. Вярно е, че много от разсъжденията са абсолютно коректни и лично аз много лесно усвоих веганския „начин на мислене“. Чисто философски, всичко съвпада и си е на мястото – грижа за животните, опазване на природата, антибиотици и хормони в млякото, безвкусни и бедни на хранителни вещества яйца, тестове на препарати върху животни и всевъзможни интерпретации влизащи във веганския начин на живот. Всяка една от които идеално пасваща на интелектуалното ми Аз.

Затова и реших, че режимът на хранене ще е най-подходящия за моето тяло. По-малко слузообразуващо мляко и съответните му прилежащи алергени, повече жива храна, растителен протеин специално подбран от богати натурални храни, разнообразни витамини и минерали в естествен вид, суперхрани, добавки. Опити около година, но така и не заработи за мен.

После се случи пребиваването ми във Франция. Като по учебник. Без да се усетя уж наслаждавайки се моментно на културните хранителни навици усетих как тялото ми се почувства много по-добре изведнъж. Без да се усетя, продължих интуитивно да включвам повече масло, домашни яйца и качествено сирене и осъзнах колко повече енергия, виталност и доволство изпитвам. Тялото ми беше щастливо, така се чувствах и аз.

Оттогава нещо в мен се промени и започнах да търся все повече отговори. Исках за открия оптималната храна, от която има нужда тялото ми, да съм в синхрон с желанията и потребностите му, да съм отворена да видя знаците, които ми дава. Много често интелектуализираме решенията си вместо да слушаме интуицията си. При мен двете се бият постоянно. Но има начин да запазим едното и другото и дори да направим така, че да работят заедно. За нас. Нужно е само да останем с отворени сетива, да не затваряме разбиранията си в дефиниции и научни факти. Една система никога не е абсолютна, когато е затворена. А и все пак, трябва да признаем, не можем да твърдим, че сме намерили абсолютната истина. Особено за храненето. Особено на 25.

Това, което със сигурност дойде да отвори вратата на безкрайните ми въпроси е обучението за хранителен терапевт, в което се обучавам. И по-точно концепцията за биоиндивидуалност. Всеки човек има различни потребности и това, което работи за мен, няма да работи за теб. И в това е красотата на тази наука. Начин на живот, хранителни навици, житейска история, минали заболявания, лични предпочитания, емоционални избори – всичко е там. И всичко това определя с какво ще изберем да се нахраним днес.

Здравето на някои хора процъфтява хранейки се без животински продукти, убедена съм, че е така. Но никога това не може да бъде всеобща аксиома, всеки носи своята индивидуалност. За мен тя е 90% растителна, 10% животинска храна.

Една от сериозните пречки да не допусна по-рано млечните до себе си е огромното индустриално петно, което расте ежедневно върху планетата ни. Не исках да съм част от него, а не виждах друга опция. Но също както предците ни са правели, не е нужно да малтретираме животните, за да използваме техните продукти. Можем да живеем в хармония с тях, да уважаваме естествените ритми на природата, да консумираме разумно.

Още помня когато през март ми бяха на гости приятели от Австрия. Тогава играхме една игра – кои са 3-те храни, които би избрал да ядеш до края на живота си? Той избра само една – месо. Но на фона на хората около него, които боледуваха постоянно и имаха куп здравословни оплаквания, той беше здрав като бик. Не беше боледувал от 10 години. Много мислих тогава, може би традициите все пак оказват голямо влияние? Австрийската кухня е предимно месо и картофи, тук-таме малко зеле и салати. Може би има смисъл начина, по който са се хранели прадедите ни да дава резултат в животите и здравето ни днес.

Е, за мен месото никога няма да бъде опция (освен рибата, но тя за мен влиза в друга категория), но млякото определено е в колективното ни наследство. Няма да забравя когато в Щатите няколко момичета видяха, че не ям кисело мляко, а съм от България. Те търсели точно българско мляко в магазините, защото знаеха за изначалния му произход.

Тялото притежава своя вродена интелигентност, то ни води и показва кое е най-доброто за него. Остава само да изградим здрава здравословна връзка с него и да му се доверим.

Споделям ви една рецепта за солени маслени бисквити, които приготвихме за betabreakfast с Blue Birds. Станаха любими на всички, явно имаме еднакви корени ;-)

Маслени бисквити с биволско сирене

Продукти:
2 ч.ч. пълнозърнесто брашно
150 гр студено масло
1 ч.ч. пълномаслено прясно мляко
150 гр биволско сирене
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сол
1 малко яйце + вода за намазване
сусам, кимион, слънчоглед, провансалски билки за поръсване

Брашното се пресява в купа заедно със солта и бакпулвера.
Прибавя се нарязаното на кубчета масло. Маслото се притрива леко през брашното, все едно правим маслено тесто, но оставяме малки парченца масло колкото грахово зърно. От тях после се образуват пухкави дупки в бисквитите.
Налива се млякото и вичко се разбърква с дървена бъркалка до меко, но сухо тесто. Разточва се на блат с дебелина 1-1.5 см и се отрязват кръгове с форма за сладки или с чаша.
Намазват се с разбито яйце с малко вода, поръсват се със семена или подправки и се пекат 15-20 мин. в предварително загрята на 180º фурна. Хапват се топли с чаша ърл-грей. ♥