Толкова време не съм писала, чe блогът започна осезаемо да ми липсва. Няма да се оплаквам, че нямам време, защото ставам досадна и празнословна.

Истината е, че толкова много мисли и събития се случиха през последните месеци, че се чудя дали изобщо имам време за саморефлексия, вдишване или „почивка“ под формата на някоя друга рецепта.

Няколко неща, обаче, ярко се откроиха в средата и като част от тази среда резонирам с емоциите й. Отдавна наблюдавам (а още по-пресен пример е публикацията ми преди месец) непоносимостта на някои хора към другостта. Ако трябва да създам топ 3 на нещата, които най-не приемам в средата тук то това са нетолерантността, клаксоните и опашките. А, и говоренето на висок глас. От време на време и някой пушач.

Но нищо не ме озадачава толкова дълбоко от това да видя wannabe интелектуалци без капка приемане на другия. Някакъв социален оксиморон. Има го във всички подобщества и субкултури – някаква форма на превъзходство, на еволюция в съзнанието над всички останали. Само че единствената еволюция, от която този свят има зверска нужда е разбирането, емпатията и толерантността. Без значение дали се отнася за любовни съюзи, хранителен избор или етническа принадлежност. Няма нищо по-възраждащо и облагородяващо от свободата да изразяваш себе си и вярвам, че това е основа, която се гради с много отвореност към света. Няма да забравя професорката ни по Науки за пола в Холандия. Беше един от най-интересните хора, които познавам и неминуемо ще помня дълги години. Тогава дълго време се колебах да позная пола й, въпреки че изглеждаше като най-обикновения човек на света. С кафяв панталон и риза. Говореше толкова увлекателно за дългогодишни австралийски научни изследвания върху същността и социалната обусловеност на психологията на половете и тяхната културна конструкция. Според съвременните теории в науките за пола, биологичния пол е едва ли не даденост, причинена от случайна флуктуация на гените, а всичко останало, което градим върху собствената ни сексуалност е плод на нашата култура, навици, колективно минало, ценности и социално развитие. Не е случайно до къде ни е довело нашето.

Имам един любим психологичен конструкт, който дори беше главен герой в дипломната ми работа по психология. Става дума за способност, състояние на съзнанието, в което сме склонни да поддържаме определено ниво на отвореност, без да искаме да имаме конкретен отговор на даден проблем. Такива състояния се случват при посещение на чужда страна, при разговор с различен човек, при всякакъв вид нестандартна обстановка или преживяване. Интересното е, че в такива състояния имаме способността да поддържаме завишено ниво на неопределеност на ситуацията. Нещо се случва и то не е ясно и завършено, но това не създава дискомфорт, а напротив – сваля праговете ни на приемане, отваряне, преживяване и стереотипизиране. Една от причините да обичам толкова пътешествията в неизвестна посока е именно това обогатяващо и променящо преживяване. Опитността с годините се засилва, оценките падат, отстъпвайки място на вълнението от новото, радостта от свободата и разбирането за това колко различен, но и колко близък може да се окаже отсрещния ти събеседник.

Определено понякога ми липсва научната перспектива на психологията, но наваксвам с анатомия, физиология и имунна система в момента :-) Неусетно премина половината от обучението ми в хранителен терапевт и вълнението ми от цялото събрано знание не ми дава мира! Човешкото тяло е съвършена машина, толкова прецизна, че поражда възхищение. Планирам да правя чести срещи в Blue Birds с основополагащи теми, свързани със здравословното хранене и протичане на процесите в тялото. Още малко търпение и ще отворим врати за посетители :-) Обзавеждането е решено в небрежен градски стил, ще има много сурови и свежи летни предложения, нестандартни салати и красиви предястия. Дотогава се потапяме в неопределеността на бъдещето, БАБХ, живот без план и много вяра, че добрите неща тепърва предстоят. :-)

Дотогава ми остава едно пътешествие по работа до любимата Франция, от която обещавам да донеса мнооого снимки, преживявания и различност. Вдъхновение, което бих искала да пренеса тук в работата ми и което вярвам, че може да оцелее в нашите ширини. Е, поне ще проверя това.

А това е една от любимите ми напитки напоследък. Или може би единственото, което ми остава време да приготвя и снимам прилично. Лек, освежаващ коктейл от свежи аромати. Може да се добави и комбуча за газираност, както и чия или някаква прахообразна супер храна. На мен така ми е идеална.

Изключително свежа напитка, с по-остър от ментовия аромат, разхлаждаща и пречистваща червата. Може да се консумира в малки количества с храненето за стимулриане на храносмилането или един час след това.

Добавя витамини към водата и я алкализира.

Джинджър напитка с джоджен

1 шепа пресен джоджен
1 парче джинджър, колкото нокът
1 с.л. чист мед 
*комбуча – по желание

Всичко се пасира и се добавя вода на вкус.