Дълбоко убедена съм, че храната лекува и зарежда тялото. Вярвам, че всекидневните ни избори са посоката, в която съзнателно решаваме да се развиваме или пък не, начинът по който се чувстваме, изглеждаме, общуваме.

Храната е един от тези избори – много важен, фундаментален. Тя е хранителни вещества, енергия, прана, живот, наречете я както искате. Но колкото и важна да е тя, при все че е централна фигура в работата и живота ми, тя далеч не е всичко.

Не е достатъчно да следваме перфектната диета, за да се чувстваме щастливи. Не е достатъчно да прецизираме всяко хранене, за да бъдем удовлетворени и жизнени. И виждам в колко много случаи знанието ни за нас самите е недостатъчно, за да имаме дълбоко разбиране за себе си, щастието си и мястото на храната в живота.

Повярвайте, минала съм през всичките крайности в храненето и връзката с тялото. През периоди на марули, глад, солети, вода, салати, интензивни упражнения. Имало е периоди в живота ми, в които начинът, по който изглеждам е било най-важното за това дали ще се смятам за успяла, щастлива и в крайна сметка, дали ще имам работа. В танцовите среди е така – важно е да отговаряш на определени условия, да си в нормата, да не си прекалено различен. Виждала съм много грозни и неестествени ситуации, които бяха една от основните причини да се отдръпна от тази сфера на изкуство – винаги съм имала силна връзка с тялото, природата и естествените ритми на здравето и нещо не ми се връзваше в тази унифицирана система. Но е факт, че юношеството е проблематичен период за всяко момиче. Особено днес. Формираме идентичност на базата на това, което виждаме по екраните, обожествяваме и идеализираме определени личности само заради положението им и външния им вид. Стигаме до крайности, за да усетим тази принадлежност и да притъпим усещането за различност. Крайностите са най-лесното нещо, в което можем да залитнем и което, обаче, много лесно губи своя смисъл и заряд. Просто защото телата и умовете ни не работят така.

Знам, че много млади момичета четат блога и се свързват с мен. Виждам искреността им и желанието да внесат смисъл и позитивност в живота си. Да бъдат балансирани и обичащи се. Но сякаш не знаят как. Ценностите и желанията им рикошират между съвременните тенденции и тяхната силна вътрешна интуиция. Коя съм аз? Каква искам да бъда? Как мога да стана такава?

И това има общо с храненето. Много общо. Ние жените имаме социално констриураната роля да се грижим за дома, да експериментираме и създаваме емоции и уют, да обгрижваме любимите ни хора. Това ни се отдава интуитивно, макар при някои да не е толкова силно, а при други свръх. Храната за нас е удоволствие, радост, един от начините ни да служим и да изразяваме любовта си. Тя е и средството да творим – красота, здраве и наслада. Тя е най-естественият процес до нас и нашето разбиране за любов.

Какво става, обаче, когато ограничим това наше желание, сложим го в рамка от цифри и изчисления, пренебрегваме го, отричаме го, отказваме се от връзката си с него и затворим потока на вдъхновение? Много често, пренасочваме тази енергия в контрол и лишения. Разрушавайки връзката ни с храната и нашето отношение към нея, разрушаваме и връзката със самите себе си и това естествено стремление за удовлетвореност, наслада, лекота. А ние, повярвайте ми, сме много добри в това. Жените сме способни стоически да издържим на много, стига това да е наша цел и приоритет. И точно от тази монохромност на мисленето ни идват най-сложните проблеми, напрежения и съпротиви.

Защото животът не е черно-бял. Животът не е програма, в която задаваме параметрите и сме освободени от мисъл и отговорност. Нито едно от отношенията ни не е, защо това към храната да е? Както към всяка важна за нас връзка полагаме усилия, търпение, разбиране, понякога разочарование и тревога, които балансираме и изглаждаме с времето. Много подобна е и връзката  ни с храната. Напоследък мисля много по този въпрос. За изначалните ни програми, за спусъкa, който отключва определени емоции в нас, за рационализацията и отричането, за контрола.

Затова когато ме поканиха да говоря на събитието „Форум Дълголетие 2016“ не ми трябваше много време, за да реша за какво да говоря. Струва ми се повърхностно да си говорим за супер храни, перфектни режими и детокс, ако изначалната основа не е изговорена, осъзната и устойчива. Затова ако искате да разберете повече от проучванията и опита ми, сте добре дошли на събитието, което ще се проведе на 17 април в Независим Театър, където освен мен ще можете да чуете и едни от най-красивите умове (и мои скъпи учители) в областта на здравето и дълголетието.

Вълнувам се за срещата ни и ви очаквам!

♥

М.