Храната и храненето винаги са били важна част от живота ми. В някои периоди напълно неосъзнато през детското ми интуитивно любопитство, което допусках да ме води винаги, след това през проблемните за всеки тинейджърски години чрез идеите за вегетарианството, здравословното хранене и Аз-образа, които тогава все още не бяха подлудили хората по всички възможни медии и канали. Още тогава знаех как функционира тялото, как се детоксикира, как клетките ни обработват хранителните вещества и каква е природата на човешкия организъм спрямо всички останали видове.

Никога не съм поставяла под въпрос този интерес. Той беше by default част от живота ми и едва напоследък, 15 години по-късно, успявам да разбера принципите на интуитивното ми желание да познавам тялото си все повече и повече. Едва когато започнах да синтезирам мислите си по отношение на този блог и защото никога не ми е стигало да пиша само за рецепти, полезни вещества и хранителни режими.

Последните 2 месеца усилено мисля за връзката ни с храната. Да, отделям доста време за мислене. Но това „мислене“ е едно от най-продуктивните начинания, които съм предприемала. Защото виждам всекидневно колко много хора искат да са здрави, да се хранят добре и да подобрят състоянието на тялото си в момента, което е напълно постижимо за почти всеки един човек. Но въпреки това все повече наблюдавам как съпротивите, оправданията, очакванията, приоритетите са много объркани. Често чувам „Искам да отслабна“, на което иронично отговарям „Аха, значи искаш да си по-здрав?“ „Не, просто искам да отслабна“.

И докато мисля за този социален феномен, при все че не липсват ежедневни примери за това как храненето променя животи – както в негативен, така и в позитивен смисъл, започнах да търся причината за този дисонанс. Понеже, вижте, болшинството от тези хора са високо интелигентни, креативни, безкрайно талантливи и прогресивни хора с постижения, т.е. тук не става въпрос за липса на капацитет и разбиране.

След дългите седмици, в които формулирах лекцията си за форум Дълголетие, идеята за връзката ни с храната все повече изникваше и започвах да наблюдавам едни и същи поведения. Желание за промяна, заявяването й пред света и след това затишие. Чудех се как хората виждат съвместната ни работата и това, което привидно имат желание да предприемат. Точно тогава попаднах на книгата на клиничния психолог д-р Анита Джонстън „Eating in the light of the Moon“. Насред десетките книги, които разглеждах и исках да поръчам, тази изпъкна с нещо необикновено, което ме завладя на момента. Вплитането на мъдростта на мултикултурни митове, легенди и приказки в съвременното лечение на хранителни разстройства може да ви се струва нерелевантно, но това, оказва се, е една от най-успешните техники в дългогодишната клинична практика на автора. Там тя разглежда същността ни като диада между женското и мъжкото начало, между интуицията и амбицията, вътрешното и външното, луната и слънцето. Чрез този символен подход, тя се опитва да обясни маскунализирането на епохата и това, че повечето хранителни разстройства произлизат от дисбаланса на тези две страни. От важността на постижението, стремежа, логиката и успеха над чувствата, отношенията, хармонията и грижата.

Незабавно това разбиране намери търсенето на моя отговор. Подозирам, че разминаването се крие в това как хората възприемат здравето, визията и хранителните си навици като поредното постижение, с което да се отъждествят. С идеята, че само волево постоянство и дисциплина са пътят към целта. Ето защо го поставят в списъка със задачите, като постепенно зачертават всички останали, но някакси никога не идва точния момент за тази – нямаме или време, или средства, или психично пространство дори. Логически не можем да си го позволим. Докато пренебрегнатата интуиция в нас има болезнена нужда точно от това.

Имаме нужда от почивка, но си казваме „мога още малко“

Имаме нужда от прясна и свежа храна, но нямаме време/енергия да си я приготвим

Имаме нужда от пълноценни отношения и разбиране, но потушаваме тези мисли с още храна или с ограничения

Много хора не осъзнават, че хранителните им навици са основата на отношенията им с тях самите. И че те са прякото отражение на собствената им себеоценка. Отношенията с храната не могат да бъдат възприемани като еднократна цел, защото те са постоянно променяща се връзка, за която трябва да изградим осъзнаване и пространство. Да взимаме моментни гъвкави решения с приемане и грижа, а не следвайки стриктни заучени правила. Връзката ни с храната е фундаментът, който изгражда представата ни за любов, наслада, радост, грижа, творчество.

Тя е отношение, а не постижение.

Това схващане дава голяма обич и радост от работата ми и е едно от първите неща, които обсъждам с клиентите ми. Това е разбирането, което промени изцяло живота ми след всичките режими и диети, които съм изпробвала и ме насочи към истинската причина за интуитивното ми детско любопитство и бурните тинейджърски години – желанието за обичане и приемане на себе си.

Цялата лекция можете да видите тук: