„Скъпо вдъхновение,

Разбирам, че отношенията ни са доста сложни в последните месеци. Гоним се, дразним си се, потапяме се безумно дълбоко на моменти и после не си говорим с дни. It’s complicated.

Давам си сметка, че и аз имам пръст в това да не успяваме да стигнем баланс. Винаги съм уморена, притеснена за бъдещето, нямам време или изскача нещо по-важно. Но признай, че и ти не си най-преданият приятел – появяваш се изневиделица, когато умът ми е заринат от задачи, връхлиташ ме на светофара, в колата, в секундите преди да заспя, капнала от умора. Веднъж ме накара да отворя лаптопа на средата на улицата и да пиша, седнала на един бордюр в най-големия студ. Определено има над какво да работим.

Едва сега разбирам, че май винаги е било така. Толкова бяхме свързани, че се събуждах и заспивах с теб, откликвах на всеки повик, бях винаги на standby за нови открития. Просто сега е по-сложно, защото не сме сами. Времето ми за теб изяждат документи, фактури, разговори, мейли, от време на време сън, солидно време безпредметно премисляне на ситуацията и болезнено необходимото време за мен. Деля те с толкова много неща, а от теб тръгва/тръгна всичко. Знам, че не боравиш с понятия като вина, тъга и ревност, но понякога мислено ти ги приписвам и се вкарвам във филм, че никога повече няма да дойдеш или ще дадеш тази великолепна идея на някой друг, защото аз пак съм заета с нещо важно. Сигурно се смееш, ти винаги се смееш. Толкова е заразително, че и аз започвам инстинктивно.

Та, исках да ти призная, че винаги си в мислите ми и оценявам дълбоко времето, в което бяхме неразделни. Когато скачахме от една идея на друга през минути, реализирахме луди проекти в ненормално къс срок, рискувахме и създавахме, бяхме в момента напълно и отдадено. Сега гледам на този период като на времето, което една майка прекарва с новороденото си – романтична картина, от която помниш само прекрасните, трепетни моменти. Когато всяка секунда е радост, вълнение, новост. Сега отношенията ни поузряха, всеки пое в собствена посока, но връзка има и я пазя зорко и дълбоко в пазвата си. До сърцето.

С обич и вълнение,

М.“

Така де, има си обяснение за всичко. Някои отношения минават през естествени цикли, така че се пускаме по течението и без да насилваме нещата, ще стигнем там, където е нужно. Всекидневно ми изникват всякакви идеи за рецепти, все пак е лято и всичко наоколо е цветно, вкусно и сочно. Пият ми се само лимонади и плодова билкова вода, аранжират ми се салати, но от доста време ми се прави сладолед, което е нетипично за мен. Никога не съм била супер фен на сладоледа, бил е прекалено сладък за мен, ощетен откъм разнообразие и вкусови изненади. Откакто обаче съм на малинова вълна не мога да изкарам от главата си идеята за кокосово ванилов сладолед с цели малини. Е, явно сега ще я изкарам.

Знаете, кокосовото мляко е идеална основа за сладолед. Можете да използвате и течна сметана, още по-добре ако имате домашна такава. Ванилията е на зърна – силна и нежна едновременно. Малините смело обагрят бялата ледена основа и подсилват усещането за лято. Кашуто дава кремообразна плътност и засища с малко, а сладостта идва само от банани. Можете да използвате нерафинирана захар или мед, но според мен бананите придават много приятна консистенция, а вкусът не доминира над малините и ванилията. Сладоледът се прави изключително лесно и бързо, алтернатива е на преработените варианти от магазина и е чудесен за детски/приятелски партита през лятото.

Ванилов сладолед с малини

Време за приготвяне: 15 мин

Продукти

1 ч.ч. накиснато сурово кашу (около 200 гр)
2 банана
300 мл пълномаслено кокосово мляко
1 ч.л. зърна бурбонска ванилия
1 с.л. лимонов сок
300 гр малини
1 ч.л. мед (по желание)

Инструкции

Кашуто, бананите и половината от кокосовото мляко се разбиват в блендер до гъст крем. Добавя се останалото мляко, ванилията и лимоновия сок. Разбива се докато се получи изцяло хомогенен, пухкав и копринен крем. При мен отне 3 минути. По време на разбиването сместа леко се загрява, което е добре, защото ванилията отпуска аромата си. След това сместа се изсипва в купа, кутия или квадратна форма. Отгоре се посипват малините, а може да направите и малиново пюре като смачкате с вилица шепа малини с малко мед. Сместа се изсипва на места върху сладоледа. Слага се във фризер за през нощта, а преди сервиране се оставя да се отпусне 10-15 мин.