Винаги съм знаела, че имам sweet tooth и просто съм човек, който обича сладко. Историята бележи началото си от любимите ми моменти от детството, в които приготвях кексове и сладкиши, омазана до ушите с брашно.

Много години по-късно, след като вече бях започнала да списвам блога и реших, че искам да се занимавам с хранителна терапия, разбрах каква е точно функцията на захарта и резултатите от нея за цялото тяло. Леко се шокирах. Какво бях правила всичкото това време? Бях оцелявала на въглехидрати? Дали на това не се дължеше дългогодишното ми търсене и лутане в разнообрани диети и хранителни режими? Реших, че веднага трябва да спра сладкото!

Страхотна идея, Михаела. Успех.

Ден 1. Изумително е колко често хората се сещат, че им се прияжда нещо сладко. Сутрин с кафето? След обяда за енергия? Следобедно с приятелка? Мисля, че е познато на всички ни. Беше труден, но победоносен ден.

Ден 2. Събуждане с остър глад за въглехидрати. Знам точно какво иска тялото ми, но имам план, отказвам захарта. Мисля за нея. Сещам се за нея постоянно. Някакси избутвам до следобеда, но тогава удря най-силния глад. Провалям се.

Може би ви е познат този кръговрат. И макар че има съвсем естествено и биологично обяснение зад него, днес няма да пиша затова, защото най-вероятно вече сте запознати с цикъла на захарта в тялото. Ако не сте, дайте знак и ще пиша и за това.

1-6 месец: Опознай проблема

Така, преди да настане апокалипсис, искам да уточня, че не винаги може да съществува проблем, когато хапваме сладко. Факт е, че повечето процеси са аналогични в тялото, но все пак всеки метаболизира различно и може дори да не усеща ефекта й. Факт е, обаче, че много от нас развиват симптоми, които дори не подозират, че могат да са вследствие от прекомерната консумация на захар. Умора, резки спадове в енергията, честа смяна в настроенията, нужда от стимуланти, постоянен глад, проблемна кожа, трескавост, раздразнителност, особено преди хранене. Ако се припознавате в някой от тези симптоми, то вероятно се чувствате като мен преди година. Е, тогава продължете да четете надолу.

Иска ми се по-скоро да разгледаме защо интелектуалното ни решение не е достатъчно, за да можем да направим качествена промяна в живота си. И защо много хора се провалят, обезверяват  и се отказват да правят стъпки към по-здрав живот.

Зависимостта към сладкото е една от най-силните зависимости, наред с кафето, цигарите, алкохола. Просто сме програмирани да харесваме захар. Това е вкусът, който еволюционно се свързва с безопасните храни за нас, които ни дават бърза енергия. Няма лошо. Проблемът идва когато захарта е навсякъде – в закуската, обяда и вечерята – и то под формата на рафинирани въглехидрати, които не се срещат естествено в природата.

Преди 2 години въпреки че се храних с разнообразна и сезонна храна, в менюто ми бяха основно растителни храни, които ме засищаха за кратко и след 2 часа отново изпитвах глад, от онзи дразнещия, който не те оставя на мира и не можеш да бъдеш продуктивен. Това най-силно пролича в периода, в който не консумирах никаква животинска храна. Бях буквално само на салати, нямах енергия, тялото ми беше прекалено слабо, а започнаха и симптоми като прекалено суха кожа, начупени нокти и тежък ПМС. Може би знаете за това от тази публикация.

Но дори след като започнах да възвръщам енергията си, добавяйки повече мазнини към менюто си, все още не можех напълно да изляза от кръга на копнежа за сладко. Тогава разбрах, че имам зависимост и тя е както физическа, така и психическа. Тук ще разкажа как намерих отговор и на двете. Все пак съм психолог, не мога да се скрия от това, което знам. :-) А то е, че зависимостите са едни от най-трудните случаи в психотерапията и обикновено не се решават с еднократно решение.

6-10 месец: Уважи процеса

И взех ново решение. Да не се опитвам да спра каквото и да било, а да наблюдавам тялото си, всяко негово желание и какво стои зад него. Това ме е карало буквално да стоя пред парче торта в продължение на 30 минути, за да осъзная защо точно искам да го изям. Понякога си устройвах среща с любимите ми курабийки. Сядахме заедно на масата и провеждахме кратък диалог. „Какво искам от теб? Какво всъщност искам в момента, което ти ще ми дадеш?“ За някой това може би е странен разговор, но за мен беше едно от най-променящите практики. Това e и основна ми тема в терапията ми, защото толкова често взимаме решения, без дори да сме помислили защо ги взимаме. И то всекидневно. И то за собственото си тяло и здраве.

Няма да крия, че понякога „отговорите“ бяха „да не мисля“, „да не чувствам“, „да избягам“. Никога не се бях замисляла преди, че така добре заучената ми роля на „sweet tooth“ беше оправданието ми за емоционално хранене. ТА-ДААААМ! Голям удар, от високо. Но и също толкова освобождаващо беше да видя, че този модел, не е част от мен, не е мое качество, не е моя идентичност. А просто добре заучен лош навик.

Това ми отне около 6 месеца. 6 ме-се-ца. Но колкото повече наблюдавах този патерн, толкова повече разбирах от какво точно имам нужда, как ще се почувствам след това и той просто отминаваше. Не винаги. Понякога се наслаждавах доволно на страхотен десерт, друг път опитвах само хапка и губех интерес. Беше период, в който казах на тялото ми „Вярвам ти, каквото и да решиш. Нищо не е забранено. Направи най-доброто за теб“. Това много ми помогна да извадя наяве напрежението от мисълта как ТРЯБВА да огранича нещо и ми показа от какво има нужда тялото ми, за да се справи. Започнах да изпитвам интуитивно любопитство към месото. Ако това беше преди няколко години, сигурно веднага щях да потуша това любопитство с поредната статистика за вредите от месодобива и да успокоя интелектуалното ми Аз, че съм част от добруването на планетата (бях спряла месото преди 8 години отново напълно интуитивно и това имаше благоприятен ефект върху мен – изчезнаха дългогодишни сезонни алергии). Но този път усещах много силна интуиция, която беше спокойна, стабилна и отворена да експериментира със света. В последствие разбрах и че животновъдството е силно необходимо за добруването на планетата, но това е друга тема.

Този процес отне около 4 месеца. От допускането на една идея, изследването й, подхвърлянето й небрежно в главата ми, до самото решение да пробвам вкусът на месото. 8 години по-късно. Много е важно, ако решите да предприемате такава крачка, да сте напълно спокойни с решението си. Спомних си, че бях чела статии в други блогове за това как умереното включване на пасищно месо в менюто е помогнало на много хора да стабилизират тялото след продължителни периоди на растителна храна. Спомних си и думите на една моя приятелка американка, която беше минала през същото: „You need protein!“. Тогава се замислих, не реагирах, оставих идеята да отлежи, без да й давам оценка или да защитавам позиция. Всичките тези месеци, които си дадох да се свържа и опозная още повече тялото си, бяха изключително важни за процеса. Благодарение на тях взех най-спокойното решение в живота си.

Още след 3 седмици гладът за сладко отшумя. Не можех да повярвам, че след обяд вече не търсех парче шоколад или десерт. Кръвната ми захар се нормализира, промених изцяло ритъма на хранене и минаваха часове без да се сещам за храна, камо ли за сладко. Станах в пъти по-продуктивна, енергична и спокойна.

10-12 месец: Нова перспектива

Сега отново се наслаждавам на хубав десерт от време на време, но вече съм свободна. Свободна да избирам кога, колко и какво точно искам. Това не значи, че няма да има моменти, в които се чувствам отново зависима. Напротив. Просто вече знам как да отговоря на това усещане и да се върна отново в центъра си. А и въображаемите разговори помагат :-)

Необикновено решение, но проработи за мен. Проработи, може би поради това, че дадох свобода на тялото ми да експериментира, да търси само, да изследва света, да се променя. Исках да извървя този път сама, да преживея всяка една стъпка от процеса, да го разбера отвътре и вярвам, че това се случи, за да мога да помогна на тези, които искат да се справят с подобен казус много по-леко в живота си. Дълбоко вярвам, че в различните периоди от живота ни, телата ни имат нужда от различна храна. И също така вярвам, че това може да не е решение на проблема за всеки. Сигурно съм последния човек, който ще прокламира яденето на месо. В момента 80% от храната ми отново е зеленчуци и растителни храни. Не знам и дали в някакъв период отново ще изгубя интерес и нужда от месо. Просто знам, че включването му в точно този конкретен момент в живота ми помогна да скъсам връзката със захарта, да изляза от цикъла и да балансирам нуждите на тялото ми. Всъщност е забавно, че както изключването му преди 8 години, така и включването му отново имаше благоприятен ефект върху здравословното ми състояние. Понякога решенията се крият на най-неподозираните места.

Как това е полезно за всички вас?

Първо, дълбоко вярвам, че една промяна отнема време. Неопределено време. Времето, което е нужно за теб, може да не е достатъчно за мен и обратното. Иска ми се да покажа истинската и понякога трудна страна на една промяна и вярвам, че тази история не е чужда на повечето от вас. Не е лесно да променим навиците си, ако не сме отворени за промяна на отношението ни към нас самите. Нужно е да го направим с приемане, свобода и любов, а не с поредното ограничаване и стриктен график. При мен това се случи за близо 10 месеца, като още продължавам да работя по модела, в който толкова време (има-няма 15 години перфекционизъм ;-)) съм вярвала и следвала. Всяко едно тяло реагира различно и е важно да уважим процеса. Няма един правилен подход, защото всеки подход с мисъл и грижа за себе си е правилен. Така, че take your time, girls!

Второ, едно от най-важните неща, които постигнах е че имам много повече доверие в себе си и способностите си. Ако не бях послушала тялото си сега или преди 8 години, сигурно щях да съм на друго място и още в кръга на зависимост или с алергични реакции. Мили момичета, тялото ни говори с всяко усещане, всяка реакция, всяка емоция. То е нашият най-добър приятел. Слушайки го, имате сигурен съюзник, който никога няма да ви подведе!

♥

М.

 

П.С. Супер съм щастлива, че вдъхновението да споделя тази важна стъпка ме доведе до първата ми публикация в Mind Body Green! Цялата ми статия можете да прочетете на английски в сайта mindbodygreen.org.