Много често когато си говоря с хора по отношение на храната и храненето забелязвам един напрегнат стремеж към съвършенство. Особено разбирайки, че се занимавам със здравословно хранене (камо ли психология), повечето от тях ме заливат с притеснения колко глутен са изяли през последната седмица, как е нужно да намалят млечните, да пият всяка сутрин гореща вода с лимон и изобщо всякакви иначе разумни стъпки, но превърнати в трескава необходимост.
Разбирам това, защото идеята за перфектност не ми е далечна. Разбирам и фантазията, и очакванията им относно моята перфектност и за златното хапче, правило или съвет, които ще им дам и които ще преобърнат живота им завинаги.
Нека уточним нещо. Теоретично, храненето не е нищо повече от това. Задоволяване на базисна нужда. Това, в което се е превърнало, обаче, в следствие на социалните и културни порядки е нещо, което всеки ден започва да прилича на едно голямо, зловещо, а всъщност напълнено с въздух чудовище, което всеки момент ще се спука.
Говорим за здравословно хранене и бавен живот създавайки дълги и огромни списъци със здравословни съвети на експерти от различни области просто защото колкото повече от тях изпълним, толкова повече здраве си гарантираме. Следим тенденции със съмнителен произход, купуваме храни, които се рекламират на други континенти, четем триумфални истории на хора със съвсем различен начин на живот и всичко това започва да изглежда като голям колаж от несъвместими парчета, но нашият перфектен модел е там в съзнанието ни и ние сме заставени да го следваме каквото и да ни струва!
Понякога при такива разговори си мисля „Спрете Земята, искам да сляза!“ Ако дори и един от вас може да направи всичко това в един ден, то аз официално не ставам за нищо. Истината е, че колкото повече информация научаваш в сферата на храненето, толкова съветите и препоръките стават излишни и работиш почти изцяло с индивидуалността. А няма как всички да сме еднакво перфектни, нали? Би било супер скучно.
Затова исках да пиша за стремежа към перфекционизъм и за това, че той не е нищо повече от… страх. Страх от провал, страх от отхвърляне, страх от болест, страх от губене на контрол. Перфекционизмът е сигурен начин да загубите удоволствието от каквото и да правите, а лъскавата опаковка, в която идва ни казва само едно – кой точно се опитваме да излъжем?
Погледнато през чиниите ни, стремежът към перфектност може да има добри подбуди, особено при жени, които се опитват да създадат най-добрата (идеалната, безупречна) среда за семействата си. Имаме тази склонност да си повярваме, че сме способни на това ;-) От друга страна, обаче, в много случаи този стремеж се превръща в огромно изтощение, понеже нека всички си признаем – не можем да спазваме всичките здравословни препоръки всеки един ден. И това схващане за неуспех, недостатъчност и несправяне ни прави нещастни. И по-точно би било да се каже неспособни да сме щастливи, заради твърде високите и неизпълними изисквания, които добросъвестно си поставяме. Истински отличници!
През годините се научих да отсявам няколко от най-важните въпроси, които да си задавам в момента, в който усетя, че паниката на „трябва“ ме обземе. Ето моите 5 цента.
НУЖНО ЛИ МИ Е?
Първият и най-важен въпрос, който е добре да изскочи в главата ви при мисълта за нов навик, препоръка или идея е дали всъщност ни е нужна. За мен, например, пиенето на вода с лимон сутрин е напълни излишно. Не ми допада и често казано досега не съм се наслаждавала на мигновения детоксикиращ ефект. Това не значи, че за теб това няма да работи, а може да се окаже, че е най-витализиращата ти практика. Също така, ако нямате видими симптоми и дентални проблеми, не е непременно необходимо да правите своя собствена паста за зъби у дома. А дори и да имате, ако това не е вашето нещо, просто изберете качествена паста с проверени съставки и си спестете направи-си-сам тревогите. Всички сме различни и ако за мен не е нужно да правя дадена практика – бам! забравям я.
КАК ТОВА МИ ПОМАГА?
Следващият въпрос е какво е реалното въздействие на съответната препоръка или навик. Много хора следваме даден пример без да усещаме как точно се повлиява нашето тяло. Отказваме дадени храни или добавяме нови, увеличаваме количествата на течностите или спираме да консумираме определена група храни за даден период. Не можем просто да приемем за даденост благоприятното въздействие на дадена храна и да се стремим неотлъчно тя да присъства в менюто ни, без да имаме реално усещане как това подобрява здравето ни. Ако чувствате, че нещо работи добре за вас и усещате положителна промяна, отчетете това и го запазете в деня си. Ако ли не – свободно го пуснете в пространството и не робувайте на правила, които са създадени за някой друг.
НЕЩО ТРЯБВА ДА ОТПАДНЕ, ЗА ДА ДОЙДЕ НОВО
Ако не е станало вече ясно, няма как да правите всичко! Просто не е здравословно:-) Ако сте открили, че за вас приготвянето на закуска е важно за деня ви, то може би скролването на фейсбук или друг сутрешен ритуал ще трябва да отпадне от програмата. Ако решите, че искате да медитирате следобед или преди лягане, то може би ще пропуснете сериал или друго занимание. Няма как постоянно да добавяте още и още в един ден, без да махате от него, колкото и добронамереност да има в намеренията ви. В крайна сметка, по-добре е да направите 5 неща, които имат реален резултат в деня, отколкото 15, които ви изтощават, напрягат и в повечето случаи ви карат да се чувствате като пълен провал. Приоритизирането е полезно и помага да се синхронизираме със собствените си желания, които в много случаи се променят всеки ден.
Много често срещам това в събеседванията ми с хора, които са яхнали мисията здравословен живот и галопират с устрем на безстрашни герои. Там някъде, е една вълшебна, за съжаление недосегаема цел, с която си мисля, че по-скоро би било най-здравословно да се разделим.
Няма лошо да пробваме, да паднем, да се поожулим и да видим, че в това няма много смисъл и да го пуснем. Помислете дали има нещо, което правите по навик и което не ви носи полза или пък ви напряга, а можете и без него. Може би всъщност имате място в деня, където да вместите нещо наистина нужно?
В крайна сметка е важно просто да се попитаме: какво да отпадне? как ми помага? нужно ли ми е?
♥
М.
Comments