Понякога си мисля „Просто не е възможно. Не е възможно да има толкова вкусна храна на света“.

И да е толкова проста. Семпла. И лесна за приготвяне.

Напоследък много често получавам едни и същи сигнали – как да сготвя нещо смислено, когато няма време, как да приготвя храна, която децата да харесват, как да комбинирам храните, как да изградя едно меню или изобщо какво да ям в този век!?

Разбирам ви. Всеки среща трудности в различни неща и е невъзможно да се даде универсален съвет, а много бих искал да мога. Защото вярвам, че вкусът на храната е важен и той има място в живота ни. Заслужаваме храната да ни носи удоволствие и здраве, а какво по-хубаво от това да научим себе си и децата си на това?

Толкова обичам да експериментирам и да създавам рецепти. Някои са странни и помоему вкусни, други са наистина находчиви и се харесват на всеки. И много много често, са доста семпли. Както знаете аз съм любител, не познавам кулинарните тънкости и техники до перфектност, но смятам, че готвя вкусно :-) Последната година главно с експерименталната ни работа в Blue Birds научих доста за баланса на вкуса и ми се иска да се плесна по челото за някои стари рецепти, но те са за това – да са стари и да знаеш през какви нелепи хрумки си преминал ;-))

Та, покрай всички тези кулинарни проекти и иновативни рецепти, разбрах едно – важно е да е храната да е вкусна (по размити, но вярвам общоприети критерии) и да носи здраве. Едно събитие от последния месец насочи лупата на ума ми върху сериозен глобален и локален проблем, а именно огромното количество храна, която се изхвърля, защото е с изтекъл срок или вид, който не е приемлив за големите супермаркети. Донякъде всички сме запознати с проблема, но знаете ли цифрите зад него? 670 000 тона храна бива изхвърляна всяка година. Близо 100 кг на глава на населението по данни за Европа. Тогава създадохме концептуална вечеря със спасени храни или иначе казано – храните, с които разполагаш сега. В този момент. Идея доста близка до сезонното хранене, за което толкова обичам да говоря. Рецептите бяха изключително прости, с 4-5 продукта, нищо екзотично или непознато. Всички бяха приятно изненадани от вкуса. На простотата.

Реших, че е много лесно да приготвиш ястие с избор от десетки продукти и аромати. Но можеш ли с 5? Можеш ли с 1 или 2? Струва ми се много по-смислено да се научим да готвим с толкова, колкото е необходимо. Така всички печелят – не изхвърляме излишна храна, храним се сезонно, приготвяме лесно и бързо ястията си, възпитаваме семпъл вкус в себе си и децата ни, харчим по-малко и по-разумно. И най-важното – доставяме си здраве всеки ден и да, възможно е да приготвяме сами храната си.

Това е и голямата ми тайна мисия с този блог :-) Повече хора да повярват, че могат да приготвят вкусна, питателна и добронамерена храна за себе си и семействата си и тя да им носи удоволствие. Ето защо когато обмислях новия ми кулинарен курс, това беше първото ми и най-голямо желание – да предложа лесни и бързи техники и рецепти, които наистина вършат чудеса в тясното ни ежедневие и са толкова вкусни, че да ви вкарват в кухнята всеки ден! Трудна задача, съгласна съм. Но колкото повече запитвания получавам как да се сготви това или онова или как да се справяме с готвенето всекидневно, толкова повече ми се иска да говорим практично и реално, с конкретни техники и рецепти, които наистина да променят животи.

Това ще се опитам да направя с новия ми курс. Той ще е през януари и ще го обявя мноого скоро. Приготвила съм почти само практически знания, ще си говорим как да балансираме менюто, да избираме добрите алтернативи и да не се лишаваме от вкуса за нищо на света! Следете фейсбук страницата за новини. :-)

Междувременно тази красота се случи в кухнята ми. Своеобразна есенна мандала на удоволствието. Може би медитирах над нея повече от нормалното, но това се случва, когато оставате храната да ви води. Понякога ви разкрива неземни красоти и цветове.

За съставките – 3, но какви.

Спанак. Едва ли има някой, който да не е запознат с чудодейните сили на спанака. Желязо, фолат, витамини А, С, К, В6 и В1 в завидни количества. Калий, манган, магнезий, мед и цинк. Всички тези думички значат само едно – жизненоважни елементи, които ни поддържат здрави. За любовта ми към спанак мога да говоря безкрайно, но наистина опитайте този вариант. Ако ме питате какво хапвам най-често есента – задушен спанак с чесън и зехтин. Всеки ден. По много. Лекото задушаване намалява обема на листата, прави ги по-лесни за храносмилане, а и според някои изследвания увеличава усвоимостта на елементите. Освен това, можете да хапнете доста по-голямо количество, отколкото суров, което и целта на заниманието!

Зеле. Тук вече говорим за дълготрайни любовни отношения. Не само моите лични, но и в исторически план. Интересен факт, който научих тук от проф. Райна Гаврилова – преподавател в специалност Културология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, изследовател на храната и храненето като ключ за разбиране на културата като начин на живот (уау, като порасна искам да съм нея) – та, фактът е, че българите са яли зеле и са отглеждали тази култура много преди всички уж традиционни български храни, разбирайте балкантурист cuisine тип шопска салата и пр. В този смисъл легендарното ни кисело зеле е определено е повод за гордост и национална идентичност, т.е. нека му отдадем съответното уважение, включвайки го по-често в менюто си. Предвид цената, вкуса и разнообразието от видове, не мисля, че имаме причина да не го. 

Тиква. И предишни есени съм говорила за тиквата, но едно от най-ключовите предимства са антиоксидантите и триптофана, който е изключителна благодат за мозъка и настроението ни през по-хладните и мрачни дни на годината. Лично за мен няма по-добра от цигулката на пазара Иван Вазов, големия щанд до паркинга. Отново продукт с локален произход, добра цена, безценни качества и всевъзможни превъплъщения.

Е, остана само да ги овкусим и комбинираме :) Всичко отнема около 20 минути, а ако изпечете тиквата предварително, няма и 10. Честно!

Есенна цветна купа

Време: 30 мин.

Продукти

500 гр тиква цигулка
100 гр спанак на листа
100 гр червено зеле
1 ск. чесън
1 с.л. сусамово олио
4 с.л. зехтин
сок от 1/4 лимон
сол, пипер

Инструкции

1. Измийте добре тиквата и нарежете на полумесеци. Поръсете със сол и 2 с.л. зехтин и печене около 20 минути на 180º, докато омекне и стане леко златиста по върховете.
2. Измийте спанака. В тиган загрейте 1 с.л. зехтин и нарежете скилидката чесън на едро. Когато стане ароматна, добавете спанака и с няколко движения го задушете. След 30-40 секунди, вече ще започне да спада обема. Посолете и свалете от огъня.
3. Измийте и нарежете зелето с мандолина или просто на тънки ленти. Овкусете със сол, сусамово олио и лимон и масажирайте около 1-2 минути, докато омекне и намали обема си.
4. Аранжирайте трите компонента в чиния и поръсете с кълнове. Може да сервирате тиквата с таханов сос по желание.