През последните 3 месеца се предизвиках да направя нещо важно за мен.

След страхотното преживяване на кулинарния ми курс, реших да предприема поредица от срещи, на които да си говорим за теми, които вълнуваха силно мен, а последствие се убедих – и всички останали. Идеята за разговор обмислям отдавна, като начин да върнем непосредствената комуникация помежду си, да се порадваме на несъвършенствата, да иновираме начина си на живот или просто да споделим трудните моменти.

Излишно е да казвам, че блогването, снимането и ученето са понякога доста самотна дейност. Буквално могат да минат дни, в които съм зарината от книги, рецепти, статии и други административни (от най-забавните) ангажименти. Толкова се вглъбявам, че когато изляза до магазина се чувствам като в час пик на Таймс Скуеър.

Та, за да балансирам тази моя склонност, а и защото всичко прочетено вече щеше да започне да излиза през ушите, реших да му дам начин да се канализира в нещо смислено. Срещите нарекох „връзки и практики“. Връзки, защото не спирам да намирам такива между всичките дисциплини, на които се посветих последните 8 години – психология, здраве, духовност, съзнателност. Практики, защото е време да действаме. Време, в което да поемем инициативата за собствените си животи и да вложим усилие и внимание в тях. Бавно, плавно, стъпка по стъпка.

Исках да избягам от конвенционалния метод на лектор и публика. Първо, защото опита ми не го предполага и второ, защото аз самата съм част от тази публика. И докато предавам знание и информация по най-достъпния възможен начин, аз уча много за себе си, хората, тялото, смисъла. А той е, че всички преживяваме едни и същи страхове, свързани с днешния свят. Боим се от неизвестността, отчуждението, отхвърлянето, а в себе си копнеем за свобода, експресивност и размах на творческата ни душа.

За първи път усетих толкова силно свързване и няма по-голям двигател от този в работата ми. В развитието ми. Благодаря.

В срещите досега говорихме за връзките между стреса и храненето, захарта и емоционалното хранене. Учим, питаме, споделяме, преживяваме. Правим стъпки към себе си и вътрешните ни потребности. Свързваме телесните ни преживявания с емоциите, храненето, нашата лична история и лудия съвременен начин на живот. Затова ги наричам разговори на мета ниво. Теория и връзка към практика.

Предвиждаме още срещи, в които да си говорим за важни, набъбнали теми. Неделно, на чаша чай. Информация за събитията можете да следите в пространството metta – място, което си струва да си подарите и преживеете.

Приемам предложения за теми за споделяне и ви очаквам на следващата среща.
Спокойна неделя!

♥

М.