Обожавам да пътувам. С днешния бум на достъпни пътешествия и разнообразни дестинации, не мисля, че се различавам особено от масата хора наоколо.

Но това, което ме накара да обикна пътуването на първо място е не евтиният полет или желанието да избягам на по-хубаво място. Всичко започна от любовта ми да пътувам вкъщи. В България.

И по-точно в планината. Първият досег – на 6, когато моите родители ме заведоха на поход в Рила за 10 дни. Вървяхме всеки ден, понякога по 5-6-7 часа, а на мен, разбира се, беше отредено да нося храната. Сутринта тръгвахме по хладно и тъмно, обядвахме на някоя напечена скала със сирене и домат, спускахме се по стръмнини, обхождахме високи била с безкрайни гледки, изкачвахме върхове, къпахме се в езера и реки, спускахме се в долове, докато се настаним отново в някоя нова хижа, където да нощуваме. Всяка вечер помагахме със сервирането и се хранихме на една огромна обща маса. Първо, второ, трето. След това се оттегляхме край някой огън, където се пееха странни за мен песни и всички си разказваха истории. Имаше котки, кучета, коне и от време на време други деца. Беше приказно време, в което нямаше никакво значение кой какъв е и откъде е, бяхме просто група хора, обикнали планината.

Оттогава нещо в мен трепва, когато изскочи възможност за преход нависоко. Влече ме безумно силно, там се свързвам, чувствам се свободна. В планината често ти идва съвсем естествено да запееш. Ей така, от душа. Чувстваш се част от нещо по-голямо, на което можеш да се довериш, но и което трябва да уважаваш.

Прииска ми се да споделя малко кадри от последния ни по-сериозен преход и ако успея да запаля някого да пробва ново приключение. А току-виж и нова любов. Споделила съм и 5-те най-основни неща, които трябва да знаете за походите в планината и които доста се различават от стандартния туристически престой. Без амбиция за изчерпателност, просто няколко важни и реалистични точки.

1. Разделете се с идеята за лукс. Едно от хубавите неща в планината е, че пред нея всички са равни. Равни пред нейната благосклонност, условия, климат, величие. Често няма да има условия за баня, а храната е стандартна и еднаква на повечето места, макар че съм яла едни от най-вкусните неща на света именно там. Шанс.

В планината отиваш, за да вървиш. Т.е. трябват ти удобни, най-често стари дрехи и обувки, които ще носиш няколко дни и по възможност ще запереш в някой вир. Тук никой не се интересува от марката на кецовете ти или от цената на раницата – важното е да ти вършат работа. Това е изключително освобождаващо за светския човек и начина на живот, който водим в градовете. Тук оставяш всичките си постижения, титли, спестявания, имоти, кариера и си просто човек. Далеч повече се ценят хумора, житейския опит и приятелския дух.

2. Подгответе се за най-красивите и трудни сутрини. Едно от задължителните правила в планината е ранното ставане. Целта е да се използват по-хладните (за такива като мен направо студени) часове на деня за същинския преход и да се избегне евентуален дъжд, който най-често е в следобедните часове. Звучи като мъчение, ако сте избрали доброволно да прекарате отпуската си в планината да ставате всяка сутрин в 7, но истината е, че заради чистия въздух и блажената умора, ставането е далеч по-лесно отколкото в градски условия. Освен това, един от най-големите подаръци е невероятно красивата сутрешна светлина, изгряващото слънце зад гърба или пред очите, свежестта на въздуха и тишината. Все съкровища.

3. Екипировка и обувки. Едно от нещата, които научих от опит. Винаги винаги винаги си струва да инвестирате в качествени обувки. И винаги винаги винаги е добре да сте ги обували поне 3 пъти преди да заминете за планината. Това е основата на туристическата екипировка и въпреки че доста пъти съм пренебрегвала това правило и съм качвала върхове с кецове за 30 лв, не мога да не подчертая предимствата на хубавите планински обувки. Повече стабилност и много по-малко усилие при вървене.

Други задължителни аксесоари са качествени слънчеви очила, дъждобран при смяна на прогнозата (досадно, но не подценявайте природата), ВОДА!, шапка или кърпа за глава, както и дрехи, които ще ви държат прохладно (за походи през лятото), но ще ви предпазят от изгаряне. Много пъти съм тръгвала на 3-4 часови преходи по къси панталони в следобедното слънце и резултатите са болезнени, а „тенът“, които придобих, остава с години. Една от любимите ми находки е бялата ленена риза, която едновременно разхлажда и предпазва тила ми от изгаряне. Наблягайте на светлите цветове, за да не акумулирате жега.

4. Хората и компанията. По правило хората в планината са любезни и отзивчиви, но зависи от мястото. Срещали сме какви ли не примери. Задължително е поздравяването по пътеките, създава много приятелско настроение.

Важно е да знаете, че в планината рядко се тръгва сам. Била съм много пъти в големи групи с водач, понякога сме били само 2-ма човека. Идеалният баланс за мен е група около 5-6 приятеля и 1 по-опитен водач, с които вече имате изграден съвместен опит и които са наясно с предните 3 точки. Разбира се, ако имате желание да научите повече винаги може да се включите и без да имате опит.

Лично за мен беше трудно да изградя такава група, защото много малко от обкръжението ми изобщо се е качвало на повече от Витоша или Седемте Рилски езера с лифта. Много от хората не са подготвени за подобен вид физическа активност, която е различна от всеки спорт в контролирани условия (което е някак тъжно). Психическата устойчивост също не е за подценяване. Преминава се пред всякакви състояния на духа и тялото – умора, жега, радост, отчаяние, благоговение, глад, наслада. Накрая винаги завършва с наслада. :-)

Също така е добре да се избягват мрънкачи, пушачи, хора, на които не им се става рано, физически неподготвени (но много ентусиазирани) и хора, които нямат връзка с природата или не се съобразяват с останалите от групата (като мен понякога). Peace!

5. Уважение, уважение, уважение. Най-важното нещо, което научих още от дете. Никога не си мисли, че си по-умен от Природата. Не подценявай ситуацията и не надценявай себе си. Остави егото в хижата. Уважавай красотата и пази чисто около теб. Отнасяй се със страхопочитания и благодарност към планината, че те е допуснала до себе си.

Сигурно след всички тези точки си мислите „Защо по дяволите да си губя времето и кефа с нещо подобно, когато мога да лежа по цял ден и да си почивам?“ Еми, заради гледки и свобода като тази.

Споделям кадри от последния ни семеен и приятелски трип в Стара Планина, когато изкачихме най-алпийският връх – Голям Купен, 2169 м. В края на статията можете да видите и видео историята, която направи баща ми по повода. :-)