
Изкуство. Величие. Дълбочина. Тишината ми носи толкова много с плътното си присъствие.
Точно когато си мислиш, че безкрайната въртележката около теб е всичко, което се случва, се потапяш в една бавна и космическа тишина, в която се разтваряш. И разбираш колко други важни неща се случват под повърхността.
След Париж, Копенхаген и Стокхолм силно поисках да сменя големите космополитни градове и следващото пътешествие да ме отведе навътре, да ме откъсне от устройства, екрани и излишен светски шум.
Отдавна си говорихме с И. за едно специално място, гръцкият остров го наричахме, където той да покара кайтсърф, а аз да се запозная с Гърция, защото срам не срам, ми беше за първи път. Почти си наложихме да заминем, но за спонтанно решение ни се получи много добре.
Лимнос (или Лемнос) е сравнително голям остров, близо до Кавала, но достатъчно отдалечен от туристическия Тасос. Известен е сред сърфистките общности и всяко лято събира стотици хора от всички точки на света, които споделят вълните, вятъра и адреналина.
Умишлено избрахме началото на сезона и може би затова си станахме близки. Безлюдни плажове, тихи селца, минимум шум и дразнители, великолепна храна – абе цял остров само за теб. А Лимнос има да разкаже доста.
В източната част релефът е по-равнинен и още на първия ден се натъкнахме на страхотни пусти плажове с кристална вода. Понеже не ни се получава със стоенето на плаж повече от 20 минути, сменихме няколко локации, всичките красиви сякаш от картичка. Спираме за обяд в Лихна, по препоръка на приятел и вече не искаме да си тръгваме оттам изобщо. Ресторантът Ennia Po’chs е култово място, за което се говори надлъж и нашир и което прави целия островен живот една идея по-вкусен. На съответното място всичко е приготвено с усет, сезонни продукти и едновременно народно и модерно. Семпли чинии, но смели вкусове. Персоналът често присядаше до нас да ни обясни кое какво е, а понякога слизаше до съседната пряка, за да скъса връзка розмарин. Много зелении и риба, риба, риба. Simple life.
Важна част от гастрономията на острова е необикновената напитка ципуро. Не, това не е просто узо. Ципуро е нещо, което много хора там наричат еликсир. За съжаление моята нетолерантност към твърдия алкохол ме отдалечава от възможността да се наслядя на ефекта й, а за него се говори много. Всеки септември е известен с варенето на новата реколта ципуро, която всеки приготвя по различна рецепта. Говори се, че някои слагат шам-фъстък, а други индийско орехче, поради което напитката придобива качества на халюциноген. Не знам за последното, но определено не бях виждала И. толкова сърдечно подпийнал, обезоръжаващо усмихнат и сладострастен. Ще се идва пак септември.
Посещаваме и заливът в Коцинас, където изпращаме слънцето зад плътното синьо на морето. Минаваме много бързо през най-голямото градче Мирина, който е тесен, туристически и жегав. Мерси. Истинската свобода намирам на друго място…
Западната част, ах, западната част. Внезапно политаш по завоите на хълмист терасиран релеф в зелено, което хипнотизира. На 20 км във всички посоки няма жива душа, а аз крещя от прозореца на колата, че съм в Бали. Стръмните скали свършват в наострения от скали плаж Гомати, където карат хавайки, когато духне север. Тук всеки плаж има история.
Гоним залеза, който искаме да уловим над пясъчните дюни. Почти се смрачава и успяваме да хванем последните секунди. Успяхме, пясъкът е още топъл. Закумите греят в топло розово. Хвърлям се в него като малко дете, търкалям се из дюните и чиста радост ме понася и тръгвам да тичам наоколо. Твърде много време в града си казва думата.
За 3 дни внезапно започвам да спя непробудно и се събуждам невъзможно свежа, болката във врата изчезва, кожата ми засиява и изпитвам освобождаваща липса на желания. Мога просто да стоя тук и не се нуждая от нищо повече.
И точно когато си мисля, че няма какво по-хубаво да ми се случи, приятели сърфисти ме отвличат на романтична вечеря по залез на най-магическото място на света. Получавам инструкция, че ще ходим на пикник и потегляме в последната ни вечер на острова към Мудрос. Спираме в центъра и се запознаваме с Алекс, хостът на нашата вечеря. Той ни отвежда на висок хълм над града и обръщайки се назад виждам целия залив блестящ в златно. Води ни до малка църква, в двора на която тежи стара каменна маса. Отнякъде се появява Елефтерия (Свобода), която озарява всичко, което погледне. Freedom, както държеше да я наричаме, вълнува всичко, което докосне с усмивката си, а красотата й е достойна за славна гръцка легенда. Двамата с Алекс са безобразно мили и отдадени на любовта си към работата. Разказват ни как като деца са играли на тази тераса и са решили да направят мястото достъпно за посетителите. Не е за всеки, шегуват се. (https://tastelemnos.com). Мисля, че всички на масата мълчим от възхищение по тези двама чудати, на моменти по детски възторжени хостове, съхранили в себе си уважение и обич към родния край. Вечерта е вълшебна, дегустираме местни видове сирене от овче и козе мляко, печени патладжани, вкусни домати и няколко вида лимноско вино. Десертът ме изненадва приятно – цедено мляко със сладко от шам-фъстък и халва с лимонов сок. И двете божествени. Вече слънцето залязва и сме притихнали с поглед към залива. Предвкусваме това, което ни казаха в началото:
– Накрая всеки плаче, когато дойде време да си ходи.
Съгласяваме се. Дори и леката тъга от липсата на вятър вече изглежда пренебрежително лека за преглъщане.
Следващия път..
Dear Mihaela,
what a pleasure to find this wonderful article about Lemnos Island!
Thank you for writing such a good review of Sunset Picnic, it is always a pleasure to receive positive feedbacks.
Your pictures are amazing!
We hope to see you again here in Lemnos, we will welcome you with open arms.
Kind regards,
Alexandros and Taste Lemnos Team
http://www.tastelemnos.com