Който познава блога отдавна или е идвал на кулинарните ми курсове знае, че имам особено отношение към цветовете на зеленчуците и плодовете. Има нещо магично в различните тонове розово, зелено и лилаво, които са толкова разнообразни и ярки, но в същото време хармонизират както и да ги комбинираш.

Имам си една такава теория, че комбинирането на храни с подобни цветове, действа синергично и усилва въздействието им. Има подобно допускане в Аюрведа, а на чисто биохимично ниво пъстрите, ярко оцветени храни са най-богати на антиоксиданти (антoцианини) и предпазват тялото от дегенеративни процеси.

Така че се доверявам на процеса както интуитивно, така и научно. И понеже съм самопровъзгласен ПР на всички невзрачни и непопулярни зеленчуци, днес ще ви запозная с невероятните качества, вкус и разнообразие на 3 вида зеле – алабаш, кейл и лилаво.

Миналата година бях на конференция свързана с различни аспекти на храната и храненето, на която проф. Райна Гаврилова – преподавател в специалност Културология на Софийския университет и изследовател на храната и храненето – отговаряше на различни въпроси, свързани с българската история и култура на хранене. Един от последните въпроси в дискусионния панел беше „Каква е най-традиционната храна за българите?“ и след кратко замисляне с лека усмивка тя отговори „Зеле на фурна“.

Противно на разбиранията ни от соца, че шопската салата и боба едва ли не текат във вените ни, една от най-древните храни, които сме отглеждали по нашите ширини е именно зелето, което сме хапвали сурово, готвели, ферментирали и кой знае още какво. Всъщност според някои исторически извори като общо наименование на всички зеленчуци траките са използвали именно „зеле“. Това беше супер интересно за мен, защото във време в което глобализацията буквално ни залива е особено трудно да намерим истински традиционни локални храни, които да наречем свои. Със сигурност не съм специалист и не познавам в дълбочина произхода на храните, но се срещала на доста места, че за родина на боба се счита областта между Перу и Мексико, дошли в Европа едва през Средните векове, докато нахутът и лещата са били познати в областта на Египет и Сирия още пред 7 век пр. Хр. Квасът от нахут всъщност е бил доста традиционен за приготвянето на хлябове по нашите ширини. Такава гледна точка може доста да преобърне представите ни за традиционна, локална и дори българска храна.

Имайки предвид всичко казано досега, как гледате сега на употребата на кейл? Тази свръхпопулярна храна, която е на корицата на всяка здравословна книга с рецепти, всъщност може да се окаже, че е доста по-близка до нас и паметта на тялото ни, отколкото домата. Ха! Абстрахирайки се от името, кейлът всъщност е вид листно зеле. Нито повече, нито по-малко. Отдавна е известно, че целия hype покрай този зеленчук е резултат от добра маркетинг стратегия на една единствена жена. Втори път Ха! Ако ви е интересна историята, можете да прочетете цялото разследване на Eve Turow за MindBodyGreen тук.

Така че днес ви хвърлям в дълбокото с допускането, че кейлът, тази толкова рекламирана, американизирана, вносна и чужда за нас храна, всъщност може да е била вечерята на прабаба ви или поне да е много по-близо до вечерята й от боб чорбата или розовия домат.

Всичко това дава много различен поглед над нещата. Всъщност чрез храната ние се свързваме помежду си, обменяме информация. Не е нужно допълнително да се разделяме на наше и ваше въз основа на повърхностен hype. В крайна сметка кейлът е просто вид зеле.

На мен обаче страшно ми допада вкусът му. По-сух и плътен от бялото зеле и леко горчив, за мен е чудесна гарнитура в леко задушен или пресен вариант. Всички зелета като цяло са богати на ценния витамин К, който е особено важен за регулацията на калция и магнезия в тялото. Освен това във ферментирал вариант или иначе казано киселото зеле е богат източник на витамин К2, който е в основата на здравето на артериите и костите. Често четем за ползите от калций и магнезий, но подценяваме ролята на витамин К като главен регулатор на тези минерали.

В днешната рецепта събираме цели 3 вида зеле, които може би никога няма да съберете на едно място, но ето че само с тази салата добавяте още 5 вида зеленчуци към менюто си. Един от триковете на зелетата е , че могат да се приготвят наведнъж, да се съхраняват в кутия в хладилника и непосредствено преди сервиране да се освежат с малко лимон. Това спестява време и ви улеснява с добавянето на различни зеленчуци всеки ден. Мандолината е изключително удобен инструмент и помага да нарежете зелето фино, като го прави и по-лесно и вкусно за хапване.

За повече тежест като вкус имаме и печено цвекло и сини сливи, които допълват есенния вкус и подчертават леко сладнеещият вкус на червеното зеле. Дресингът обединява всички вкусове и определено предизвика нови вкусови усещания. Много обичам да добавям плодове към салати, а в момента има разкошни сини сливи в сезон. Не пропускайте тази есен да си изпечете – след това може да ги добавяте към сутрешната овесена каша, да завиете в палачинки или просто да похапнете като лек десерт. Ароматът им е ♥