снимка: Алек Андреев
Замислям тази поредица отдавна и винаги когато стане топло и плодово наоколо се сещам за лятото, което прекарах във Франция и трайните промени, които неусетно се случиха в мен след като опознах тази великолепна страна.
Франция е противоречива с това, че е прекалено перфектна. Да, точно така. Природата, храната, езика, виното, планините, бреговете, начина на живот. Трудно има за какво да се хванеш. Както съм споделяла и преди, добре че са хората, за да балансират този така нечестен развой (с най-добри чувства, нали :-)).
И ако има нещо, което най-много ме е вдъхновило от престоя ми там, то това е отношението на французите към храната и храненето. Някои от порядките им изцяло преобърнаха представите ми за възможно-невъзможно и ме вдъхновяват и до днес. Затова реших да ги събера на едно място и да ги коментирам от позицията на нутриционист и на човек, който дълбоко вярва, че отношението към това, което правим е ключово за цялостното живеене.
Освен това, темата за френския парадокс винаги е била актуална и някак все си остава.. парадоксална. Е, според мен именно изброените по-долу причини дават съвсем ясна представа защо и какво французите правят добре. Всяко едно от тях и особено всички събрани заедно (което наистина не знам как се успели да съхранят във времето като практики, процес и занаят) съвсем спокойно могат да обяснят завидното здраве и добра форма на французите.
И така, започваме с най-апетитните, именно тези свързани с храната (които са почти всички :-D):
ФЕРМЕРСКИ ПАЗАРИ ВЪВ ВСЕКИ МАЛЪК ГРАД И СЕЛО
Фермерските пазари са нещо съвсем естествено за Франция и такива има във всяко селце и малък град. Културата за локално хранене не е нещо хипстърско, модерно и еко-френдли, а най-нормалното нещо на света. Това бяха едни от най-страхотните и емоционални моменти от престоя ми там, когато точно зад къщата, в която живяхме се провеждаха празници на музиката, фермерски изложения и забави. Имаше домашно сладко от мляко с вкус, който те изстрелва в небето, пресен сладък сок от ябълки, морски деликатеси, макарони, изумително вкусни локални видове сирена и приятно подпийнали французи, които се задяват с теб, въпреки че знаят, че не разбираш нито дума (а може би точно заради това). Обожавах да гледам как се забавляват, танцуват, да се черпят едни други непрекъснато, а хората от околността (става дума за села с не по-вече от 20-30 къщи) се събират и пазаруват с удоволствие, защото знаят колко по-качествена, вкусна и добра е храната.
Това разбира се се случва предимно в малките населени места, в големите градове ситуацията е доста по-урбанизирана и хората пазаруват предимно от супермаркети, НО! пък все повече ресторанти избират да работят с местни производители и по точно начин предлагат възможността да се хапва прясна местна храна дори в големия град.
От гледна точка на хранителна стойност, тези храни са в пъти по-богати на хранителни вещества, защото не са пропътували стотици хиляди километри, в най-добрия случай са отгледани на не повече от 200 км и най-важното е, че са съобразени със сезонното хранене. Така например рядко ще срещнете салата с домати през зимата, каквато би трябвало да е практиката навсякъде впрочем.
До ден днешен си спомням вкуса на прасковите, които ядях непрекъснато там. Освен всички други ползи, местната храна, отгледана на слънце (особено в южна Франция, която е с подобен на българския климат) е изключително по-вкусна, а вкусът е фактор за насищането, нутриентите и разбира се, насладата от храната.
ФРАНЦУЗИТЕ ЗНАЯТ ЦЕНАТА НА ИСТИНСКАТА ХРАНА
Отново, много зависи от поколението и ценностите, защото индустриалната храна става все по-достъпна, а културата на хранене – глобализирана. Но въпреки това французите много добре знаят в какво да инвестират парите си и най-вече защо го правят. Качествената, на пръв поглед „по-скъпа“ (въпреки че за мен бг цените не отстъпват) храна е тази, която те са били научени да харесват и търсят в ежедневието си. Виждала съм дори крайни постъпки от французи, които никога не си поръчваха френски ястия от стола на работа, защото нямаше да бъдат приготвени „както трябва“. Претенция или не, французите знаят как да разпознават добрата и качествена храна и най-вече да я избират за себе си – нещо, от което ние все още имаме доста да се учим. И тук не става въпрос само за въпрос на финансови възможности, а на информираност кои са тези основни продукти, с които няма да направя компромис по отношение на качество, вкус и здравословни ползи, защото в крайна сметка те са именно това – повече хранителна стойност + лесно храносмилане и усвояване = по-добра фигура и здраве. Приоритети, но да знаеш кои.
Тази тема между другото я обсъждаме нашироко в курса ми, очаквай скоро нови дати!
В този смисъл изобщо не става въпрос за модерните здравословни храни, които най-често за вносни, нетипични за храненето в дадена област и обикновено неразумно скъпи. Много важна разлика. Тук говорим за това какъв е произхода и качеството на ежедневните продукти като месо, млечни, зеленчуци, зърнени, риба и вино, разбира се. ;-)) В следващата публикация ще засегнем в детайли тази тема.
КОГАТО СЕ ХРАНЯТ, ПРАВЯТ САМО ТОВА (Е, ОСВЕН ГОВОРЕНЕТО) И БЕЗ ВИНА!
Неведнъж съм наблюдявала с благоговение вниманието, което французите отделят на процеса на хранене. Приборите, напитката, насладата от първата хапка и реакцията от вкуса, апетитните думи и междуметия, които използват, за да я опишат и преживеят. Тук смятам, че всички можем да потвърдим с какво удоволствие подхожда ле французина към всяко едно хранене. Обядът не е нещо, което просто трябва да се случи, за да продължиш работния ден, той е почивка, разходка, приятелска среща или разговор на чаша вино, които те презареждат, отпускат и… най-важното – създават най-благоприятната среда за храносмилане. Много често подценяваме този фактор и все повече хора се оправдават с липсата на време (която е налице безспорно), за да претупат времето за хранене. Не. Тук отново смятам, че е въпрос на отношение и намерение. А понякога става и наложително, особено ако се появат храносмилателни проблеми, чувствителност към храни, умора или напълняване. И да, това може да се дължи единствено на състоянието, в което се храним и дали сме активни, напрегнати и бързащи или отпуснати, спокойни и наслаждаващи се.
И за да ви шокирам още повече, ще ви споделя, че след като видях няколко 3-4 годишни деца да се хранят съвсем спокойно в продължение на часове, без да издивеят и да скачат по масите, а внимателно се хранеха заедно със своите родители, вече нищо не може да ме впечатли в живота! И понеже чувам повечето майки от вас как пффф-кат, истината е, че в голяма степен зависи от нас (е, в някои случаи и от темперамента или моментното състояние, no judging) какви навици и отношение към процеса на хранене ще усвоят децата. Ако ние редовно се храним на крак, в движение и не отделяме специално внимание на тези процеси, няма как да очакваме и те да придобият тези поведения.
Храненето без вина и самобичуване е друг безспорен фактор, който на пръв поглед ни се струва че засяга единствено емоционалния ни свят, но истината е, барабанен туш, че емоциите имат директно влияние върху нервната система, хормоналния баланс и цялостния метаболизъм. Така наречените „негативни емоции“, особено когато са насочени към тялото и храната могат да преобърнат изцяло процеса на усвояване и да създадат асоциация на храненето с опасност, страх и да предизвикат цял поток от биохимични реакции. Обратно, асоциирането на храненето с покой, презареждане, общуване и приятни емоции, подкрепя тялото и създава подходяща среда за всички вътрешни процеси.
снимка: Алек Андреев
И за финал:
НЯМАТ МЕЖДИННИ ЗАКУСКИ
Шок и ужас! Отново, майките от вас могат да спрат да четат дотук, ако изобщо сте преживели предния параграф.
Това, което често коментираме на събитията и лекциите ми е именно добрата комбинация на храни при всяко хранене и как то е ключово за енергията и работоспособността ни през останалата част от деня. Французите умеят това до виртуозност! Винаги се изумявам колко добре подбрани и комбинирани са ястията им и ако погледнем едно съвсем обикновено обедно меню, ще забележим, че основното ястие (често месо или риба) ВИНАГИ е придружено с разнообразни зеленчуци за гарнитура. Ви-на-ги. Малка салата, запечени моркови (любими!), пюре от тиквички или грах, ферментирала краставичка или задушен микс с пресни билки. Понякога картофи или зърнени храни като ориз или кус-кус, а.к.а. фибри. Винаги съм смятала за изключителна необходимост да има консултация с нутриционист в повечето уважаващи себе си ресторанти в БГ, най-малкото, за да разберат как могат да имат по-доволни, здрави и радостни клиенти за вбъдеще. Ако някой ресторантьор чете, с удоволствие бих подкрепила такъв обмен!
Не мога да опиша колко е важно доброто структуриране на ястието. Важно е за толкова много неща, че няма да ми стигнат 3 публикации, за да ги разпиша. Но, накратко, това знание и в последствие умение, ни дава възможността да нямаме нужда (физическа, психическата е друг въпрос) от междинна закуска и да имаме равномерно ниво на енергия през деня, както и да сме много по-продуктивни и присъстващи в живота като цяло. Рядко съм виждала французин да тъпче бисквитки, ядки, солетки, бейк ролсчета или каквото там се яде следобед масово. Просто няма нужда. Може би ябълка или друг плод и то рядко. И тук отново с риск да ме анатемосат, че кажа, че същото важи и за децата. Те са хранят толкова пъти, колкото и възрастните. Никога не съм разбирала това постоянно тъпчене с всякакви празни храни, все едно един малък човек има 10 пъти повече хранителни нужди от един възрастен!? Това е свързано с уважението към целия процес, който засегнах по-горе. Храненето се случва на маса, в седнало състояние, в определено за целта време от деня, в което обичайно участва цялото семейство. Хранене по пързалки, в колата, в автобуса и по средата на друга социална интеракция не съм наблюдавала. Колкото и да търсех.
И така, след като ви взех междинните закуски, храненето в колата и фаст фуд-а, очаквам, че ще сте още по-нетърпеливи за следващата статия от поредицата. В нея съм подготвила конкретни храни, практики и примери от менюто на французите, които ви обещавам, че са супер вкусни, а освен това и ключови за добрата форма, настроение и цялостното добруване на тялото.
Merci et à bientôt!
♥
M.
Vess Pechev says
Привет, Михаела,
Поздравления за статията за Франция.
Живея тук и всичко описано ми е познато.
Всичко е точно така, и не напразно най-големите майстори кулинари са французите.
Разбира се „модерните“ начини на хранене навлизат и тук.
Например, учениците след училище към 4ч хапват КитКат, Сникерс или Марс и му казват „гуте“.
Живо се интересувам от регенерацията на човешкото тяло и продукта с който това е възможно са именно ферментиралите и живи храни.
Mihaela says
Здрасти Вес! Радвам се, че се включваш и наистина все повече модерни храни навлизат дори в супер традиционната кухня на Франция. Затова е важно образованието и добрата хранителна култура!
И да, ферментиралите храни влизат и в двете категории – хем е супер стара и традиционна техника, хем е модерна напоследък. Странен свят!