Преди няколко години прочетох един от онези популярни хороскопи, безплатна версия. Беше дълъг, изчерпателен и ме остави с пръст в уста. Едно нещо ми се запечати като с пирограф и днес изплува в деня ми – корени. Трудно усещам корените си, дома и вкъщи на едно място. Винаги съм готова да замина и уплаша ли се – това е първичната реакция. Ако съм щастлива – също.

Изобщо пътуването е голяма част от това, което разбирам като „смислен живот“ и моят начин да отворя съзнанието си, да бъда аз. Промяната никога не е трайна и завинаги, а просто да опитам. Има множество места, които записвам в имагинерен списък, но винаги се случва да замина в противоположна посока. Както заминах за Франция през април. И за Барселона миналата седмица.

Да изясним нещо важно относно пътуването. Голям хикс за груповите пътувания, излишния лукс, спа вегетирането, откъснатостта от централната част и чекването на всички музеи. Просто не съм такъв типаж. Единственото, което проверявам са евентуално налични веге-ресторанти и традиционни такива за местността. В Барселона избрахме да използваме airbnb и да се запознаем с местни. Оказа се провал, хостът ни закъсня един час, стаята не отговаряше и на минимума, който бихме преглътнали като непретенциозни пътници. Тук много добре се намества стереотипа за небрежните и мърляви испанци.

Настаняването в Барселона  обаче далеч не е проблем, тъй като почти всеки 2-ри и 3-ти етаж е превърнат в симпатичен семеен хостел на приемливи цени, с малки романтични тераски и гледка към лудницата по улиците. С карта се сдобихме едва когато рецепционистката ни я бутна в ръцете и загради с големи червени кръгове известни забележителности.

Въпреки грандиозния план да посетим поне 2 от тях, повечето време прекарахме в централната част, обхождайки всяка тясна уличка и всеки странен магазин, а те, повярвайте, са много. Дизайнерски чанти направени от рекламни билбордове и велосипедни гуми, тишърти, постери и чаши изрисувани от местни артисти, специализиран магазин за fixed gear bikes, уникално изработени дрехи  от локални дизайнери и най-прекрасният магазин за домашни аксесоари, от който се сдобих с купа. Може да изглежда странно да се върнеш от пътешествие само с купа, но за мен тази е много специална. Търсех я много време и ето че я намерих или тя ме намери. Изработена от мангово дърво, което се отглежда специално за целта и след като спре да ражда плод, създава ето тези красиви купи. Повече за продуктите на home on earth тук.

Хората. Определено друг социален феномен. Цветни, луди, обръснати, свободни, с дрехи и без, татуирани млади и стари, всякакви. Трудно можеш да впечатлиш, ако просто си се облякъл по-шаренко. Прекарах часове в отключващо наблюдение и размишлявах за живота на 200 км на север. Два тотално различни свята, в които искам да живея паралелно и да не пропусна нито един момент, нито един човек, нито една цветна ръждясала тераса.

Барселона е от онези градове, които те завъртат бясно в абсурдно темпо , изтощават те от изумление и остават в теб с приятния и похотлив спомен от нещо недоизживяно, свободно, нещо което заслужаваш да бъде твое. Para siempre.

За мен това е моята дървена купа.